Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Това ли е всичко?

— Пратеникът на Змийската гилдия каза, че приятелите му по-скоро биха облизали задниците на хиляда трупа, отколкото тези на Трифектата. Ястребите отговориха със стрела, към чийто ствол бе привързано парче плат с една дума. Никога. Съветникът на Леон Кънингтън изпрати писмо, в което заявява, че господарят му е склонен да преговаря, но не и при такива условия. Лейди Гемкрофт ме обърка. Тя ми изпрати писмо, в което се казваше, че по-скоро би се съгласила да я убиеш. А съветникът й по-късно настоя, че с течение на времето имало вероятност тя да промени решението си. Що се отнася до Паяците…

Джерънд Кролд посочи към опакована кутия, оставена край леглото му. Вътре Хаерн откри отрязана глава със зашити очи и уста.

— Кой е този? — намръщено попита той.

— Погледни по-внимателно.

Хаерн го стори. Главата имаше сива коса, тесен нос и пресен белег, започващ от лявото око и стигащ до ухото. Върху лицето на съветника личеше същия белег, макар и избледнял.

Младежът се почувства виновен. Кой ли клетник се бе простил с живота си, за да послужи като послание за очакващата съветника съдба?

— Не се поддавай на опитите им да те сплашат — каза Хаерн. — Няма да им позволя да стигнат до теб.

— Как? — отчаяно промърмори Джерънд. — Три от петте гилдии и двама от Трифектата са ти отказали. Нима можеш да убиеш всички тях? Бих могъл да убия теб и да ги оставя да се сражават помежду си.

Хаерн присви очи. Съветникът веднага съжали за думите си.

— Извини ме. Пренапрегнат съм и съм страшно уморен. Освен това пих повече, отколкото трябваше. Как ще разбера, че си успял?

— Те ще дойдат да ти кажат — рече младежът и се накани да си иде. — Ще бъдеш ли така добър да ме изпратиш? Нямам време да си играя на криеница с войниците ти.

— Разбира се. Защо не? Кралският съветник и един асасин да крачат рамо до рамо. И по-лоши неща съм изтърпявал.

Двамата се отправиха към портата на замъка. На няколко пъти Кролд трябваше да успокоява войници, които виждаха плащовете на Хаерн и веднага стигаха до логичното заключение.

Край огромния вход Джерънд го сграбчи за ръката и го обърна към себе си.

— Внимавай кого убиваш най-напред. Ако се провалиш, а убиеш водителите на една от страните, ще нарушиш равновесието. Трябва да успееш, Стражителю.

— Ако наруша равновесието, поне ще имате победител — усмихна се Хаерн. — И не се притеснявай, не възнамерявам да умирам. Ще мина да те посетя сутринта, обещавам.

Той се затича и изчезна сред улиците. Не спираше да се оглежда, защото знаеше, че гилдиите ще се подготвят за появата му. До този момент той бе представлявал единствено фантом за тях, но с искането си той бе влял плътност към неуловимостта си. Мъртвешката маска се бе усъмнил в разумността му. Може би с основание. Но освен това магьосникът беше и разбрал. След като Хаерн трябваше да опита, защо да не опита невъзможното?

Той реши да направи първото посещение на Ястребите. Те не обичаха Паяковата гилдия, а неотдавнашният им сблъсък с тях и с наемниците значително бе намалил числеността им. Техният първомайстор, Кадиш Вел, беше сравнително разумен човек, със слабост към хазарта. Ако Хаерн успееше да го убеди да даде шанс на споразумението, особено като начин да ограничи опасността от Трен, Кадиш щеше да даде съгласие.

Ястребовата гилдия бе променяла седалището си неколкократно, но в последно време не бе напускала настоящата си кръчма, дори и след нападението на Трен. Изглежда Кадиш Вел се бе уморил да бяга.

По време на наемническото вилнеене крадците бяха напуснали убежището си, но тази нощ несъмнено щяха да се върнат. В лицето на странната заплаха на Стражителя те щяха да се оттеглят на познато място, където се чувстваха сигурни и познаваха всяко лице и всяка сянка. Може би, ако Хаерн извадеше късмет, те щяха да сметнат това послание за блъф или дори лъжа от страна на краля, с която той се опитва да възстанови популярността си сред побеснялото население на Велдарен. Но дори и тогава крадците щяха да стоят нащрек.

Нищо от тази нощ не се очертаваше да бъде лесно. Ако можеше да постави началото с незабелязано убийство, щеше да го стори. В света на крадците труповете бяха по-красноречиви от думите.

Той вече бе отправил предупреждението си.

Пред входа на скривалището стояха двама мъже. Левият имаше вид на отегчен човек, изпратен да дежури заради нещастен жребий. Другият беше по-възрастен и по-внимателен. Хаерн мина край тях с накуцващо мърморене, успешно влязъл в ролята си на препил. Никой от Ястребите не му обърна внимание. Отминал, Хаерн се облегна на кръчмата в привидно търсене на опора. В задната й част той се натъкна на врата. Както очакваше, тя се оказа залостена.