Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Наоколо гъмжеше от бездомни котки. Една от тях, приведена над парче мас, изсъска сърдито.

— Права си — прошепна Хаерн. — Трябва да си изчакам реда.

Пространството зад пивницата беше тясно, мрачно и пълно с потенциални скривалища. Десет минути по-късно откъм вратата се разнесе дрънчене. В следващия момент тя се отвори със скърцане.

— Плюскайте — каза изникналият едър мъж. Той изля някаква кофа, привидно изпълнена със смесица от повръщано и дървесни стърготини. Котките веднага се нахвърлиха върху разплисканата помия.

Докато онзи се обръщаше, Хаерн скочи от скривалището си и обви ръце около врата му. След едно рязко движение туловището вече се свличаше. Викът му остана заглушен от дланта на Хаерн.

— Приятна почивка — прошепна той и се промъкна вътре.

Озова се в склад, почти изцяло зает от два огромни рафта. От предната част на кръчмата долитаха пиянски гласове. Настойчивостта им бе доказателство, че пивничарят не би напуснал мястото си, за да излива боклуци. Мъжът, когото Хаерн бе повалил току-що, явно отговаряше за реда в пивницата. Неговото присъствие определено нямаше да липсва никому.

Хаерн надникна изпод вратата, отвеждаща към залата. Можа да види чифт космати крака — застаналият зад тезгяха кръчмар разчесваше глезена си.

От предишните си идвания тук Хаерн знаеше, че от дясната страна се намира заключена врата. Зад нея започваше стълбище, спускащо се в скривалището на Ястребите. Но как можеше да проникне там? Не можеше просто да мине край кръчмаря…

Облегнат на стената, младежът бе споходен от идея. След миг изчакване той наблегна с лакти. Стената беше дървена, непокрита. Хаерн опря крака в пода и натисна по-силно. Надяваше се, че смехът и песните ще заглушат пукота. За момент мускулите му се напрегнаха болезнено. Тогава дъската изпращя.

Ръката, главата, а после и останалото тяло на Хаерн преминаха отвъд. Той се озова зад заключената врата. Пред него се спускаше стълбище. В подножието му се издигаше поредна подвижна преграда.

Хаерн изтегли мечовете си и отново получи възможност да се възхити на начина, по който те прилягат в ръцете му. Зенке му бе връчил скъп подарък. Дано остриетата получеха полагащото им се.

Долната врата се оказа отключена. Младежът я изрита и скочи вътре, дирещ първата си жертва. В помещението имаше четирима, които играеха на карти. С викове те скочиха от масата си и посегнаха да извадят оръжия, само че бяха прекалено бавни. Хаерн скочи сред тях и ги посече, като същевременно се претърколи върху масата. Картите и жетоните се разпиляха по пода, където се примесиха с кръвта.

Той изруга и се загледа в телата, за да потвърди онова, което бе осъзнал още в мига на нахлуването. Кадиш Вел го нямаше тук. В подземието имаше още една стаичка, която съдържаше някакви книги, лавица с бутилчици и легло.

Хаерн не можеше да повярва. Това бе първото място, което бе избрал да нападне, а не си бе направил труда да провери самата кръчма. Кадиш най-вероятно се намираше горе и пиеше с хората си. Браво на страховития велдаренски Стражител и грандиозните му планове!

Младежът бързо се отправи обратно към стълбите, за да обмисли следващия си ход. Все още никой не знаеше, че е избрал да се появи тук. Кадиш се намираше на обществено място, сред много хора. Но това можеше да проработи в полза на Хаерн.

По средата на стълбището той се обърна и пое обратно към малката стаичка, където се зае да преглежда лавицата. Бутилчиците не съдържаха алкохол, както бе сметнал първоначално. Те представляваха тоници, тинктури и, най-важното, отрови. И както можеше да се очаква, само половината от тях носеха обозначения.

Някогашният му живот бе включвал съответното обучение. В продължение на три месеца Арон бе работил под ръководството на наставник, знаещ за отровите повече, отколкото момчето би могло да научи за целия си живот. Разпознаването на необозначени субстанции бе представлявало значителна част от това обучение.

Той се зае да разклаща шишенцата, за да провери цвета, гъстотата и тежестта им. Сетне задели четири от тях. Една несъмнено съдържаше екстракт от сенчец, но това бе само една от нужните съставки. Той взе две от другите, разклати ги и смеси няколко капки. Течността позеленя. Включването на друга бутилчица предостави прозрачен цвят. Този път Хаерн се усмихна.

Младежът изля половината бутилка сенчец, прибави жлътник и кралски корен. Получи се безцветна смес. Тя имаше силен вкус и можеше да бъде примесена само в определен алкохол.