Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Но Хаерн й бе отредил друго предназначение. Сред отбелязаните бутилки той бе открил полезна субстанция, позволяваща сгъстяването на отровите. Хаерн извади един от кинжалите си и намаза острието с приготвената смес, като внимаваше — в никакъв случай не искаше да се пореже и да умре насред скривалището на Ястребите. Подобна жалка кончина определено не съответстваше на амбициите му.

На тръгване той строши една друга бутилка.

Хаерн се промъкна обратно през дупката в стената, напусна кръчмата и заобиколи, за да се приближи към главния вход. Двамата крадци все още стояха на пост. Те попречиха на влизането му.

— За да влезеш, трябва да имаш пари — каза десният, протегнал препречваща ръка.

Хаерн го погледна жално и посочи през вратата, кълчейки глава:

— Онзи там е брат ми. Той ще плати, попитай го. Омъжи се за курва, която за един ден на гърба си изкарва повече пари, отколкото аз бих могъл да избутам за месец.

Той умишлено посочи между масите, а не към конкретен клиент. Левият пазач все пак извърна глава. А другият сграбчи Хаерн за ръката.

— Казах да изчезваш.

Не можа да каже нищо друго. Младежът неочаквано се извъртя, посече гърлото му и се обърна към другия. Преди вторият крадец да е успял да извика, Хаерн вече пронизваше гръдта му с обикновен кинжал и пристискаше ръка над устата му, за да заглуши вика. Никой не обърна внимание. Събраните в кръчмата бързаха да отпразнуват първия момент спокойствие от два дни насам. Несъмнено смятаха, че са надвили наемниците. Или поне искаха да смятат така.

Хаерн знаеше, че времето далеч не е негов съюзник. Той поднови пиянското си поклащане и влезе в кръчмата. Изпод ръба на качулката започна да се оглежда, дирейки Кадиш Вел. Откри го в отсрещния ъгъл, седнал с гръб към стената. Заедно с него седяха някаква красавица и шестима крадци. Жената изглеждаше отегчена от случващото се на масата. Явно тя стоеше с Кадиш или заради пари, или заради защита. Останалите се шегуваха гръмогласно. По гласовете им можеше да бъде определено изпитото количество алкохол. Само Вел не споделяше веселието им.

Хаерн се отправи към него. Разполагаше само с един шанс.

— Ей, ей! — кресна един от Ястребите, когато Хаерн се вмъкна между два стола и опря ръце на масата им в престорена слабост.

— Кадиш? — запита Хаерн, провлачил последната сричка.

— Съжалявам, друже, кръчмата може и да е моя, но глътката пак се плаща — заяви първомайсторът.

Хаерн не отговори. Ръцете му, облегнати върху масата, се намираха съвсем близо и до дръжките на мечовете. При раздвижването на плаща Кадиш видя оръжията. В същия миг младежът удари. Едно и също плавно движение изтегли остриета и ги забоде във вратовете на крадците, седящи от двете му страни. Те рухнаха и нагло започнаха да цапат плота с кръвта си. А Кадиш Вел скочи на крака и се затича към ъгъла. Красавицата не помръдна от мястото си, изглежда още не можеше да повярва на случващото се.

Двама от оставащите крадци се приближиха към предводителя си, за да го защитят, а другите двама изтеглиха кинжали и се хвърлиха към Хаерн.

Последният отблъсна първото острие и уби стопанина му. След това започна да се върти, сеейки смърт. Наоколо се разнесоха уплашени викове — останалите посетители не бяха чак толкова пияни, та да не забележат случващото се.

Хаерн се отпусна на едно коляно, пусна единия си меч и изтегли отровния кинжал от ботуша си. Под масата можеше да види долната половина на тялото на Кадиш. Тя не бе защитена от броня. И предводителят нямаше как да забележи заплахата.

Разчитащ на умението си, облеченият в сиво запрати кинжала. Острието потъна в месестото бедро на Кадиш, а Хаерн си позволи да се усмихне.

В следващия миг той се раздвижи отново, за да напои танцуващ метал с кръвта на противниците си. В кръчмата бе настъпил хаос. Половината посетители се оттегляха, защото не искаха да имат нищо общо със случващото се. Други крещяха, очаквайки, че това е прелюдия към по-мащабно нападение. Някой извика името на Трен. Хаерн се хвърли сред тях, отбивайки и нанасяйки удари. Някакъв едър мъж се опита да попречи на бягството му, но се оказа блъснат с рамо. Дясната ръка на младежа нанесе няколко светкавични намушквания. Двамата отхвърчаха през вратата и се приземиха край телата на пазачите.

Веднъж озовал се на открито, Хаерн скочи на крака и побягна. Подире му полетяха проклятия, само че той бе прекалено бърз и познаваше града в степен, която му позволяваше да се придвижва наоколо със затворени очи. Искаше му се да бе разговарял с Кадиш, да го бе убедил, но не бе имало друг начин. Кръвта щеше да разнесе отровата из тялото на първомайстора. Последната на свой ред щеше да вцепени дробовете му. Противоотрова съществуваше, но Хаерн бе строшил единствената намираща се наблизо доза. Предводителят на Ястребите щеше да умре много преди хората му да са успели да намерят нова.