Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Ти трябва да си роднина на Трен — каза той. — Арон, неговият изчезнал син?

Стражителя дръпна качулката над лицето си, видимо помръкнал.

— На твое място бих запазил подобни мисли за себе си. Те са опасни.

Кръвта на Джерънд изстина.

— Разбира се, разбира се. Това не е от значение. Но ще успееш ли да постигнеш замисъла си? Нито една от страните не би се подвела по блъф.

— Живял съм на улиците, където избивах крадците като кучета. Всяка от гилдиите ме е приела за член, без дори да го осъзнава. Зная къде живеят, къде се крият. Малцина биха могли да се противопоставят на умението ми, а решителността ми е неоспорима. Ще ги избия до крак, ако се наложи. Накарай краля да се вслуша в теб.

Той се отдели от стената и положи ръка върху дръжката.

— Вече разпратих останалите съобщения. Скоро трябва да получиш отговорите. Утре ще дойда отново, за да видя кои не са се съгласили.

— Разбирам.

Докато неканеният гост излизаше, Кролд не можа да сдържи тихия си смях. Стражителя спря, явно заподозрял капан.

— Не, не е това — каза съветникът, докато другият отново затваряше вратата. — Просто ситуацията ми се стори смешна. Преди години баща ти дойде при мен и ме заплаши, за да му помогна да разпали конфликта. Сега ти си тук, за да сложиш край. Този път крушата е паднала далече от дървото си.

При тези думи Стражителя отново се усмихна.

— Лека нощ, съветнико. Изпълни своята част и не се тревожи за мен.

Той изчезна. Джерънд се отпусна върху леглото си. Едва сега ръцете му започнаха да треперят в закъсняла нервност. Изглеждаше, че стените и пазачите не можеха да спрат онези, притежаващи достатъчно умение. Може би параноята на краля не бе чак толкова неоснователна…

— Къде е проклетото вино? — промърмори той, оглеждайки се. Открил бутилката, той я сграбчи и започна да пие направо от нея. Предвид нещата, които му предстоеше да стори, щеше да се нуждае от цялата си налична храброст.

Привечер Делисия го завари да се подготвя.

— Къде отиваш? — попита девойката.

Хаерн бе преспал в стаята на Зенке. Последният все още отсъстваше, отдаден на обиколка по кръчмите.

— Имам работа — отвърна Хаерн. Сандъкът с оръжия лежеше отворен пред него. Няколко кинжала изчезнаха в колана му, а един бе мушнат в ботуша.

— Брат ми се зае да поразпита. — Тя хвана лактите си. — Наемниците няма да излизат днес. Какво си замислил? Поне тази нощ може да протече спокойно.

Хаерн се подсмихна.

— Тук нощите никога не са спокойни. Може би тихи, но пък убийствата, изпълнени правилно, протичат безшумно. Както и да е. Обещай ми, че няма да излизаш. Ще стане много опасно.

Тя отпусна длан върху ръката му.

— И за теб ли?

Другият сви рамене:

— Няма как. Отваря ми се възможност да сторя нещо значимо, Делисия. Нещо истинско.

— Ще убиваш ли?

— Не е същото. — Хаерн подбели очи.

— А тогава?

— Безопасност. За всички ни. Ще унищожа наследството, което баща ми иска да остави. Ще сложа край на започнатото от него. Или ще умра.

— Не е нужно да правиш всичко сам — каза тя. — Позволи ни да ти помогнем. Позволи ми да ти помогна.

— Ти изгуби достатъчно заради мен. Няма да изложа на риск живота ти.

— Кой е казал, че имаш избор?

Младежът я погледна.

— Не мисля, че там, където отивам тази нощ, някога е стъпвал жречески крак. Лека нощ, Дел.

Той взе ръката й и я целуна, а после излезе.

Замъкът не се намираше далече, но изкачването на стената, прокрадването край пазачите, изкатерването до един от прозорците и промъкването в стаята на Джерънд му отнеха повече време от предпочетеното. Може би трябваше да си уреди среща със съветника на портата. Така щеше да си спести време и усилия.

Джерънд вече го очакваше и се усмихна при влизането му. Хаерн забеляза нервния му поглед и начина, по който трепваха краищата на усмивката му. Но тази нервност не се дължеше на подготвен капан. Тя бе предизвикана от факта, че погледите на всички гилдии бяха насочени към него. Плюс гнева на Трифектата.

— Какви са отговорите? — попита Хаерн. Той премина направо към въпроса, нямаше време за губене.

— Единствено Пепелявата гилдия и Лори Кинън не отговориха. Никой от икономите на тукашния му дом не се осмели да отговори от негово име.

— Вече разполагам с отговора на Пепелявата гилдия. А Лори ще последва съгласието на останалите двама от Трифектата. Кои от гилдийните първенци дадоха съгласие?

— Вълчата гилдия ще се съгласи, но само ако и Трен го стори. Ако Паяците не се присъединят, Вълците ще отрекат, че изобщо са поставяли това условие.