Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Целият град? — попита Мъртвешката маска. Изглеждаше готов да избухне — гневно и същевременно в смях. — Да не си се побъркал?

— Може би. Да не би да те хвана страх?

— Не извъртай нещата. Искаш да представиш едно и също искане пред гилдийните първомайстори и Трифектата и да ги принудиш да приемат в рамките на една нощ?

Велиана издърпа свитъка от ръката му, за да прочете сама. Прилежният почерк на посланието предупреждаваше четящия или да приеме посочените условия, или да умре: кралят или неговите съветници щяха да утвърдят сума, равна на половината злато, изгубено заради кражби или похарчено за наемници, да бъде разпределена по равно сред петте гилдии крадци. В замяна гилдиите се съгласяваха да не допускат кражби в рамките на градските стени. Следваше датата, на която Стражителя очакваше да получи отговор… тя щеше да настъпи след две нощи.

Жената отново сви пергамента и го подметна обратно към Хаерн, който ловко го улови.

— Това е безумие.

— Ако не греша, идеята беше ваша, а не моя. Така че безумието е споделено.

Мъртвешката маска се изсмя.

— Аз исках провеждането на среща, на която те да постигнат споразумение. Исках отлагане, което да предостави шанс за известна намеса и проредяване на гилдиите, които биха се възпротивили. А ти възнамеряваш да принудиш гилдиите и Трифектата да станат първи приятели, и то да постигнат това разбиране в рамките на една нощ. Какво ти дава основание да смяташ, че това би проработило?

— Знаеш, че неколцина ще се съгласят веднага — настоя Хаерн. — Наемниците унищожават всичко. Тази разруха ще продължи, докато услугите им не започнат да излизат прекалено скъпо на Трифектата. Войната продължава над десет години, далеч по-дълго от желанието на Трен. Трифектата не спира да губи пари, но не разполага с достоен начин да излезе от положението. Доколкото Трен изобщо би й позволил.

Велиана поклати глава.

— Точно ти би трябвало да знаеш колцина биха се възпротивили на подобна промяна. Ти искаш да ни превърнеш от крадци в долнопробни телохранители. Това изисква промяна в самата същина на гилдиите.

— Гилдиите са се променяли и преди — възрази Хаерн. — Преди баща ми да се укрепи, те са били съставени от обикновени крадци, нищо повече. Крали са каквото им попадне, без дори да помислят да посегнат към Трифектата. Наркотиците, трафикът, рекетът — всичко това е плод на неговата мисъл. На неговата визия. Той промени същината на играта.

Гласът му ставаше все по-тих.

— Баща ми превърна група ловкопръсти бедняци в империя на организирани кражби и смърт. Останалите гилдии последваха примера му. Дайте ми шанс да заменя наследството му. До този момент само убивах. Време е да придам смисъл на тези убийства. Те ще послужат като заплаха и предупреждение. Всеки първомайстор или благородник, който откаже, ще намери смъртта си. Онзи, който заеме мястото му, ще получи същия избор. И ще бъде сполетян от същата орис, ако откаже. Баща ми положи началото на този хаос, а аз ще сложа край.

Велиана погледна към магьосника, който бе потънал в мисли. Почти се виждаше как идеята назрява в ума му и оформя разклонения в зависимост от евентуалните реакции на всички замесени.

— Разполагаш с одобрението на Пепелявата гилдия — неочаквано каза той. — Тази нощ ли ще разнесеш посланията?

— Да.

— Тогава върви. Имам само една молба: остави баща си на мен.

Хаерн поспря и сведе поглед.

— Така да бъде — рече той, когато отново повдигна очи. — Ти възнамеряваш да натрупаш богатство, Маско, затова ти имам доверие. Но помни, че условията важат и за теб.

Магьосникът не изглеждаше притеснен от заплахата.

— Запази енергията си за онези, които ще ти създадат неприятности.

Когато гостът им си отиде, Велиана се нахвърли върху Мъртвешката маска.

— Неговото безумие мога да разбера, но ти? Защо го подкрепи?

Той я изгледа спокойно с двуцветните си очи.

— Ако успее, хубаво. Ако се провали, ние не губим нищо, Велиана. Освен това замисълът му ще отвлече вниманието от нас. Планът му е лудост и най-вероятно ще докара смъртта му, но аз няма да го спра. По-дребните крадци вече изпитват ужас от него. Ако Хаерн оцелее, той ще се превърне в истински ужас. Подобна репутация е единственият начин да задържи споразумението достатъчно дълго, за да извлечем полза.

— Защо Трен? — попита Миер.

— Защо ние? — попита Ниен.

— Защото — Мъртвешката маска се обърна към близнаците, усмихнат до уши — ако той приеме, останалите гилдии ще го последват като плочки за домино. Или бихте предпочели да оставя най-важната част от целия план в ръцете на друг?