Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Призрака мълчаливо повдигна крачол, за да покаже раната. Самият той потръпна при вида й. Болнавият цвят се бе разширил, зелената гной преливаше от превръзката. Усмивката на върховния жрец изчезна. Той сграбчи другия за ръката.

— Ела. Трябва да легнеш.

Призрака, надявал се на бързо целение, искаше да се възпротиви, но не го стори. Главата го болеше, стомахът му не спираше да се бунтува, а освен това се чувстваше страшно изтощен. Подобно на огън болката стопяваше цялата му енергия.

Калан го поведе сред лабиринт от хора и пейки. Свещеникът непрекъснато се оглеждаше, но никъде не видя свободно място. Мърморейки, той поведе посетителя към задната част на храма, в една малка стая. В нея имаше бюро, библиотека и креват. Именно върху този креват жрецът му заръча да легне.

— Ще трябва да се задоволим със стаята ми — каза върховният жрец. — Боя се, че леглото ми може да се окаже малко за теб.

— Леглото си е легло — промърмори Призрака. И подметна кесията. — Ще спасиш ли крака ми?

Калан внимателно нави крачола до бедрото. А Призрака затвори очи. По някаква странна причина не искаше да гледа. Не искаше да разбира какво ще прави жрецът. Боговете бяха за останалите, не за него. Златото и убийствата достатъчно добре изпълняваха ролята на божество.

Той чу шепот, очевидно молитва, затова извърна глава и се опита да се успокои. Болката продължаваше да пулсира и да се разгръща. Тя достигаше до пищяла му. Сякаш кракът му не бе посечен с острие, а премазан с огромна тояга.

Слухът му бе досегнат от странен звук: напомняше тих ветрец, прелитащ край отвора на пещера, но бе по-плътен. Светлината блесна дори и през затворените клепачи. Тя се изля в краката му, огнена. Призрака се вкопчи в рамката на леглото и стисна зъби. Дълбокото вдишване накара ноздрите му да трепнат.

— Инфекцията се е разпростряла дълбоко — долетя гласът на Калан. — Потърпи, Призрако. Зная, че си силен. Ще издържиш.

Последваха още молитви и нов изблик на светлина. Този път тя не породи усещането за огън, а само студено вцепенение, което се разпростираше със заплашителна бързина. За момент Призрака се притесни, че то ще достигне дробовете му и ще ги вледени завинаги. Но усещането спря до бедрото му и започна да се смалява. Едновременно с това тъмнокожият осъзна, че оттеглянето на студа е отнесло и болката.

— Какво направи? — попита той и се осмели да отвори очи.

— Това, което искаше да направя — отвърна Калан.

Свещеникът поднови молитвите си, отпуснал ръце над коляното му. Разсечената плът започна да се съединява отново. Върху тъмната кожа изникна белезникав белег. Приключил, Калан се отдръпна назад и тежко се отпусна на вратата. Изглеждаше, че сенките около очите му са се задълбочили.

— Тези два дни се оказаха дълги — промълви той.

— Вини Трифектата — каза Призрака.

— Не виня никого. Нямам причина. Някои дни са дълги, други са болезнено къси. Но трябва да призная, че предпочитам по-спокойните дни.

Призрака се засмя, но нямаше сили да продължи диалога. Обгръщаше го сънливост. В пивницата бе спал само няколко часа, и то сън, който не бе донесъл облекчение. Болката бе открила начин да го преследва дори и в унеса му.

Той действително заспа. Сънят му бе дълбок и без никакви видения. Събуждането донесе със себе си усещането за много изминало време. Кракът му се чувстваше много по-добре, макар че Призрака още не смееше да го раздвижва. Ами ако всичко видяно бе илюзия и болката се завърнеше с цялата си сила, когато той се осмелеше да пристъпи?

Мъжът разтърка очи и тръсна глава, за да ускори разсънването си. Беше сам.

Когато отпусна тежестта върху коляното си, то се подгъна и не издържа. Призрака се вкопчи в таблата на леглото. И изпсува.

В следващия миг се почувства гузен заради постъпката си. Глупаво усещане, но въпреки това по врата му плъзна червенина. Той приседна върху леглото.

Какво трябваше да прави сега? Тук не го заплашваше нищо, освен това вече бе платил за това легло и целението. Единствено Стражителя тормозеше съзнанието му. Трябваше да се изправи отново срещу него, без досадните наемници. Как можеше да постигне това? И дали Стражителя щеше да сглупи да се върне в онази къща, за която вече знаеше, че е известна на враговете му? Призрака не знаеше почти нищо за жертвата си. Може би онзи все още се намираше в дома на Есхатон, а може би в момента бе преполовил пътя за Кер.

Десет минути по-късно вътре пристъпи Калан. Той изглеждаше малко по-добре. Малко.