Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Бягството щеше да се окаже далеч по-трудно. Тя не спираше да мисли за предишното си измъкване с Хаерн. Ако не беше намесата на Привидението, двамата никога не биха успели и в момента нямаше да се намират между живите. Или по-зле, още щяха да търпят мъчения в най-дълбокото подземие на тъмницата.

Близо до портата тя се притисна до стената и се сля със сенките, хвърляни от звездите. Дори и с умения като нейните щеше да е нужно много търпение, за да узнае бройката на тукашните патрули. На всеки петдесет крачки бяха разположени факли, за да предотвратят промъкване. Всеки прозорец бе осветен; часовите също разнасяха факли. Надали на друго място в града нощта се бе превърнала в ден.

Нещо привлече вниманието й и я накара да прекрати обмислянето на маршрут. Една от сенките се простираше неестествено дълго. Тогава чернотата се раздвижи.

Под любопитния поглед на Зуса сенчест силует се отправи към стената на имението. Последваха го още шест силуета, притичващи през улицата с удивителна бързина и със смущаваща безшумност.

Елфи, досети се тя. Но дали можеше да ги сметне за съюзници?

Каквито и да бяха намеренията им, безликата трябваше да ги последва. Не биваше да им позволи да наранят Алиса.

Докато тя се засилваше, седмината преодоляха стената с лекота и се нахвърлиха върху един от патрулите. Напрегнатата Зуса очакваше да долови викове или звуци от битка, но нищо такова не последва. Елфите бяха отстранили войниците без никакъв звук. Това повиши почитта й към тях десетократно.

От по-ранното си наблюдение тя знаеше, че следващите патрулиращи ще пристигнат след около минута. Елфите трябваше да действат много бързо, за да постигнат целта си — каквато и да бе тя — в толкова малък период.

Зуса подскочи нагоре, хвана се за ръба на стената и се превъртя. Приземи се сред петимата мъртъвци от патрула, които лежаха със сходно прерязани гърла. Жената насочи поглед към имението върху хълма. Никакво движение не се забелязваше сред склона. Тя се намръщи. Колкото и бързо да се придвижваха елфите, пак трябваше да ги е забелязала. Освен…

Споходена от лошо предчувствие, безликата се затича край стената. Както очакваше, войниците от втория патрул също лежаха мъртви. Седмината елфи не се бяха отправили към Инграм. Тъмницата бе тяхна цел.

Алиса.

— Няма да успеете — прошепна Зуса. За момент си помисли да вдигне тревога, но наблизо не бяха останали войници, а къщата се намираше прекалено далеч, за да хвърли камък и строши някой от прозорците й. Освен това виковете щяха да известят и елфите за присъствието й.

Тя изтегли кинжалите си и се приготви за предстоящото предизвикателство. Щеше да се изправи срещу подобия на Хаерн. По време на пътуването насам двамата се бяха дуелирали редовно. Такава бързина и умение трябваше да очаква сега.

От седмина като него.

Пред входа на тъмницата лежаха двама стражи, простреляни в гърлата. Вратата зееше отворена; от вътрешността долиташе екотът на сражение. Тъй като тъмницата се намираше под земята, шумът нямаше да бъде чут. Нямаше да последва тревога — освен ако някой от тъмничарите не успееше да избяга. Но и тогава щеше да е станало прекалено късно.

За малко спасяването й не приключи преждевременно. Докато прекрачваше прага, тя бе споходена от остро предчувствие. Напълно инстинктивно жената скочи напред и се извъртя, отчаяно повдигнала кинжали. Над вратата се бе прикрил елф, чийто замах с меча се вряза в кръстосаните кинжали. Зуса побърза да се претърколи назад: знаеше, че противникът ще се опита да я убие веднага, преди да е успяла да възстанови равновесието си. Звукът на метал, остъргващ пода на косъм от нея, потвърди правотата на догадката й.

Тя достигна стената и се извъртя, облегнала гръб на нея. Елфът се хвърли напред, насочил меч към сърцето й. Зуса отново посрещна острието с кръстосани кинжали и го тласна встрани. Но врагът запази устрема си: макар че мечът потъна в стената, а не в плътта й, кракът му полетя към стомаха й. Когато безликата се опита да го удари, той се изви и стовари пестник в лицето й.

Макар и с разкървавен нос и болящ корем, Зуса отново повдигна кинжали и се усмихна.

— Очаквах нещо по-добро — каза тя.

Лицето на елфа бе покрито с черно-сива боя. Сред нея кафявите му очи проблясваха. Той също се усмихна в рязък контраст с черните си устни.

— Опитен човек — отбеляза той. — И все пак нищо в сравнение с нас.

Противникът завъртя меча си в сложна последователност от движения, целяща да я обърка, но Зуса не обръщаше внимание на острието, а само на положението на крайниците му. Когато той се напрегна, готов за удар, безликата потъна назад в сенките на стената и изникна от срещуположната страна. Мечът му изкънтя срещу стената, породил искри, а Зуса скочи към елфа. Коленете й блъснаха гърба му, кинжалите й пронизаха меката кожена броня.