Дэвид Далглиш - Танц с огледала

И въпреки това нямаше намерение да се предава.

Най-сетне елфът допусна грешка. Хаерн избегна поредния удар на косъм и скочи. Тялото му се изви във въздуха; коляното му блъсна брадичката на елфа и отметна главата му назад.

Замаян, Диредон се оттегли, издигнал ножове в удивен жест на защита. Но Хаерн нямаше намерение да продължава атаката си.

Наместо това той побягна. Преднината щеше да се окаже достатъчна, за да позволи укриването му. Нощите, през които бе издирвал Привидението, му бяха предоставили отлична представа за разположението на града — определено по-добра от представата на промъкнал се неотдавна елф. Хаерн лъкатушеше сред уличките, пробягваше по покривите и оплиташе дирята си, правейки я невъзможна за проследяване. Най-сетне преценил, че се е отдалечил достатъчно, Стражителя се оттегли край една пивница близо до пристанището и се просна край стената й, зад три бъчви. Там дълго лежа неподвижно, за да си поеме дъх.

— Първо Привидението, сега и ти — каза той, припомнил си удивителната бързина на Диредон. — Защо целият свят ме мрази, Ашур?

Богът не му отговори. Оставаше единствено фактът, че двама противници, и двамата по-опитни от всички, срещу които Хаерн се бе изправял до този момент, го преследваха, без да предоставят причина.

След като си отдъхна, Стражителя се върна в стаичката, която двамата със Зуса бяха наели. В момента не бе в състояние да се изправи срещу Привидението; не му се мислеше какво би станало, ако се натъкнеше на Диредон отново.

Превързал раните си, той се отпусна върху сламеника и затвори очи. Надяваше се, че Зуса се справя по-добре.

— Определете три смени — нареждаше Торгар. Край него Мадлин стискаше бебето и гледаше как наемниците заемат позиции из двора и върху стената. Неколцина от тях бяха ранени, а всички изглеждаха уморени, но никой не се оплакваше. Дори Торгар се бе сдобил с прясна рана върху и без това грозното си лице, но това не изглеждаше да го притеснява.

— Нали няма да успеят да проникнат? — попита тя. Подчинените на Торгар се разпръскваха, за да разделят хората си на смени. Едрият мъж сви рамене и й направи знак да се прибере обратно вътре.

— Не виждам как. Не и с всички тези войници, които охраняват портата. Довери ми се.

— Както ти се доверих да се справиш с Търговските лордове?

Торгар издаде звук, много приличащ на ръмжене, и положи ръка върху рамото й.

— Прибери се.

В друг случай тя би възразила, но сега се подчини заради бебето. За нейна изненада Торгар последва оттеглянето й. Зад него вратата се затръшна.

— Вземи детето — обърна се той към дойката, която стоеше във фоайето. Младата жена го погледна колебливо.

Мадлин й подаде бебето и го помилва по главата.

— Доведи телохранителите ми — прошепна й тя.

— Трябва да поговорим — рече наемникът. — Тук или някъде на спокойствие. Нямам претенции къде.

— Мога ли да попитам за какво става въпрос? Какво е толкова важно, че ти дава основания да ми нареждаш?

Торгар се усмихна широко и с подигравателен тон заяви.

— Привидението. И смъртта на Лори.

Нужни й бяха отчаяни усилия, за да не реагира.

— Да отидем в кабинета на съпруга ми. Върви.

— Дамите с предимство — настоя Торгар.

Скована от напрежение, Мадлин се отправи към въпросната стая. Не спираше да си повтаря, че няма как той да е узнал истината и да я докаже. Но пък тази усмивка…

Когато влезе в кабинета, тя се облегна на стената и скръсти ръце. Торгар влезе небрежно, отпуснал ръка върху дръжката на меча си. Той затвори вратата с крак. Трясъкът накара сърцето на вдовицата да подскочи.

— Не зная какво си мислиш, но те уверявам…

— Мълчи — каза Торгар. Тя се подчини, което само по себе си бе достатъчно, за да я разтревожи. Наемникът крачеше пред нея, допрял потупващ пръст до устните си. И не спираше да я наблюдава.

— Каза, че искаш да поговорим. — Мадлин се овладя. — Слушам те.

— Не спирам да си мисля за случилото се онази нощ — каза Торгар. Той спря да се разхожда и се облегна върху вратата, за да напомни липсата на изход. — Убиецът е добър и умее да се прикрива, не се съмнявам. Заслужава прозвището си. Аз самият съм се сражавал с него и зная на какво е способен. Но да се промъкне в спалнята незабелязан, без да убие и едничък пазач? Това ми се струва непостижимо дори и за човек като него.

— Нямам представа как е влязъл, Торгар. Събуди ме прилепена върху устата ми ръка. Лори лежеше мъртъв до мен. Може би през прозореца?