Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Какво става? — попита търговецът. — Да не би целият град да е полудял?

— Ти не си единственият в опасност. Изглежда Мадлин се опитва да унищожи Търговските лордове. Съмнявам се, че глупачката ще успее. Нима смее да вярва, че би могла да стори подобно нещо, без аз да забележа?

От виковете, разнасящи се из дома, ставаше ясно, че всички наемници са осъзнали позицията на Улрих. Той се чувстваше в капан, но пък сега имаше до себе си ужасяващо опитен боец и това присъствие му носеше известна надежда.

Привидението надникна отвъд покрива, а после се претърколи по гръб, полагайки меч върху гърдите си.

— Скачай — каза убиецът. — Претърколи се, когато паднеш. И намали инерцията с ръце, а не с крака. Беззащитен е за предпочитане пред неподвижен.

Улрих кимна. Привидението се понесе към земята. Трима наемници минаваха под него — и тримата бяха посечени сред експлозия ожесточение.

Разправил се с тях, убиецът му направи знак да го последва. Останал без избор, Улрих се отпусна от ръба, а после се понесе към земята. При сблъсъка дясното му коляно изпука. Преди да е успял да извика от болка, Привидението вече го изправяше на крака.

— Бягай, глупако!

Убиецът го повлече след себе си. Улрих трябваше да използва всичките си сили, за да не изостава. И най-малкият натиск върху дясното коляно го изпълваше с болка. Когато достигнаха оградата, търговецът бе започнал да се препъва. Как ли щеше да преодолее редицата шипове на върха й?

Спътникът му събра ръце в стъпало.

— Стъпи със здравия си крак и скочи. Не мисли за случващото се.

Над десет наемници изникнаха от ъгъла на къщата и веднага забелязаха опитващите се да избягат. Един от тях запрати стрела, профучала съвсем близо до целта.

Това се оказа достатъчно, за да подтикне Улрих да бърза. С левия си крак той стъпи върху събраните ръце и остана смаян от непоклатимостта им. Докато се напрягаше да скочи, търговецът почувства как бива издиган. В следващия миг вече се превърташе над оградата. Приземи се по гръб от другата страна, при което си изкара въздуха. Сълзи последваха опита му да се изправи. Болката в коляното бе станала още по-силна; този път то не можеше да издържа тежестта му.

В следващия миг Привидението също се озова до него, скачайки от място. Непознатият остро изгледа Улрих. Този път усмивката бе изчезнала.

— Казах ти да подлагаш ръцете.

— Зная.

Привидението му помогна да се изправи и го подпря.

— Движи се бързо и ритмично. Трябва да те заведем при брат ти. Там битката все още кипи.

Двамата се затичаха към пристанището. Улрих, който отново се чувстваше безполезен, забеляза огромна колона дим.

— Това е домът на брат ми.

— Спокойно. Той избяга първи и събра хората си. Заради това останалите търговци може да оцелеят.

— Защо градските стражи не се намесват?

Привидението се изсмя.

— Защото Инграм подкрепя начинанието й, глупако. Двамата с Мадлин се надяват да ви унищожат. Отчаян ход, който показва колко се страхуват от вас.

Улрих ускори ход. Наученото бе породило изгаряща ярост. Може би Мадлин Кинън ги нападаше, за да защити Алиса. Онези от Трифектата винаги се подкрепяха, за да съчетаят могъществото си в близко подобие на неуязвимост. Може би Инграм й бе обещал да освободи Алиса в замяна на това нападение…

Макар че Стърлинг бе не по-малко богат от брат си, неговият дом бе по-малък. Но липсата на себеизтъкване в случая не означаваше липса на сигурност. И неговата къща бе обградена с висока каменна стена, увенчана със стоманени шипове.

Самата постройка пламтеше. Моряци и работници се сражаваха с наемниците: последните бяха двойно по-малко от противниците си. Странното бе, че хората на Мадлин се намираха между горящата сграда и тълпата.

— Стърлинг е заобиколил и ги е нападнал в гръб — одобри Привидението.

Нещо прониза гърба на Улрих, който рухна с крясък. Спътникът му веднага го пусна, за да се обърне срещу новата заплаха. Търговецът се претърколи настрани и зърна болт, потънал под ключицата му. На улицата зад тях стояха неколцина наемници, един от които презареждаше арбалет. Явно те бяха преследвали бегълците още от дома на Улрих. А може би идваха да се присъединят към тукашната битка. Нямаше значение.

Привидението лъкатушеше, за да избегне нов изстрел. Такъв действително последва, но болтът пропусна.

Сред кръвта си Улрих наблюдаваше как наемниците напразно се опитват да се противопоставят на превъзхождащите умения на качулатия убиец. Мечовете им изглеждаха безнадеждно бавни, а подбираните ходове неизменно се оказваха грешни. Още в самото начало Привидението отсече главата на първия си противник, отрази пресилен замах и се извъртя. Още двама рухнаха, плюещи кръв от разсечени гърла.