Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Успяхте ли да заловите виновника, причинил ми толкова мъка?

Веждите на лорд Мърбанд се свъсиха само за миг, но Мадлин забеляза.

— До този момент Привидението защитава прозвището си.

— Чух, че той се подигравал на пазачите ви, докато помагал на Стражителя да избяга и обявявал града за своя собственост. Убедена съм, че подобна арогантност скоро ще ви помогне да го заловите. Много би ме облекчило знанието, че убиецът на съпруга ми е бил заловен и е получил наказанието, което заслужава.

— Разбира се. — Инграм посочи към малка масичка, която слугите бяха отрупали с напитки.

— Бяло вино — каза тя в отговор на подразбиращия се в жеста му въпрос. Един от лакеите й подаде чаша.

— Какво ви води насам? — попита лорд Мърбанд, докато тя отпиваше. Забеляза, че домакинът поглежда към корсета й, затова се постара да отпива още по-бавно. Отвращаваше се при мисълта за допира му, но пък той бе изключително богат и притежаваше голяма власт: на практика отговаряше за цялата южна част на кралство Нелдар. В този случай за нея щеше да има полза да затвори очи и да го изтърпи.

— Дошла съм заради Алиса, разбира се.

Инграм въздъхна.

— Приемам, че идвате, за да настоявате за освобождаването й като част от Трифектата.

Мадлин трябваше да потисне усмивката си. Тя никога не бе харесвала Мейнард Гемкрофт, а към невъзпитаната му мърла изпитваше още по-малка симпатия. Да хаби влиянието и богатствата си, за да я освободи? Как ли пък не.

— Точно обратното — каза вдовицата, стараеща се да не допусне злорадство. — Не, Инграм, тук съм, за да се убедя, че ще проявите смелостта да я накажете подобаващо. Дори Трифектата не се намира над законите на Негово величество.

Инграм повдигна вежда.

— Странно е, че съпругът ви никога не споделяше това мнение, когато Тарас се озовеше в неприятности.

Споменаването на това име прободе сърцето й. Тя дискретно намести корсета си.

— Аз не съм Лори. И ще ви бъда благодарна, ако не споменавате тези имена. Раните са все още прекалено дълбоки.

Лордът побърза да се поклони:

— Понякога езикът ми се забравя. Моля да ме извините. Що се отнася до Алиса, нещата далеч не са толкова прости. Не разполагам с доказателства за същинска вина, единствено с твърденията на Лариса. Разбира се, елфическата дума няма тежест пред съда. Освен това трябва да мисля и за настроението на жителите…

Вдовицата знаеше за какво загатва той. Хората превъзнасяха Алиса Гемкрофт като героиня, първа от всички аристократи осмелила се да предприеме нещо срещу подлите елфи. Тази ситуация отвращаваше Мадлин.

— Ще я предадете ли на елфите?

Инграм се приближи до масичката, прогони слугата и сам си приготви питие, което погълна на един дъх.

— Не. — Той тръшна чашата. — Не мога.

— Защо? Уверявам ви, че никой от Трифектата няма да ви вини, дори приемникът на Алиса…

За нейна изненада лорд Мърбанд избухна в смях.

— Нима мислите, че се тревожа за Трифектата? Погледнете през прозореца, Мадлин. Вижте последиците от пожарите, които тълпите запалиха през изминалите нощи. Почти половината от града ми изгоря. А сега тези хора смятат Алиса за героиня. Бих могъл да преглътна дори това. С достатъчно време бих могъл да покажа на гражданите, че моето решение е най-важно. Но в тази игра не участвам само аз. Търговските лордове не стоят със скръстени ръце. Всеки от тях не спира да изтъква колко лош управленец съм аз и как те трябвало да застанат начело. Те казват, че никога не биха си помислили да заловят Алиса, още по-малко да я предадат на елфите. Ако сторя подобно нещо, около дома ми ще се струпат тълпи, готови да ме изгорят жив.

Той погълна втора чаша.

— Небеса, как се стигна до това? Знаете ли какво ми се наложи да правя вчера? Трябваше да хленча и да се подмазвам пред проклетия остроух посланик, че нямам намерения да се стига до насилие. И той твърди, че е един от малцината, които не искат война. Ха.

Този път Мадлин не можа да сдържи доволството си. Възможността, която бе очаквала, изникваше право пред нея.

Тя се приближи и му наля трета чаша.

— Значи търговците създават проблеми?

Инграм сви рамене.

— Всички създават проблеми, но те са особено упорити. Ако предприема нещо срещу тях, градът ще страда. Сама знаете колко сме зависими от корабите им. Боговете да са ми на помощ, ако елфите решат да ни обсадят. Не ми се мисли как ще ни прекарат търговците, ако ни се наложи да разчитаме на тях за хранителни запаси.

Тъй като той не обърна внимание на чашата, вдовицата я взе от ръката му и сама я изпразни на един дъх. Алкохолът гореше и накара очите й да се насълзят, но Мадлин не трепна. Искаше да му покаже, че по нищо не отстъпва на мъжете. С оглед на онова, което се канеше да предложи, подобна представа бе особено важна.