Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Сърцето на Инграм трепна.

— Лариса? — повтори той, стараещ се да не показва емоция. — Кралят ви изпраща дъщеря си?

— Нейвар, а не крал — поправи го Гревен Трил. — Да. Тя би трябвало да пристигне до няколко часа. Дойдох да поискам разрешения за нея и ескортът й да преминат отвъд стените.

— Момент — прекъсна го Йор. — Колко голям ескорт?

— Голям — каза елфът — Тя пътува заедно със Силдур Кинстел и Марадун Фей, които също биват придружавани от собствени телохранители. Предполагам разбирате нуждата да вземем предпазни мерки.

Инграм се чувстваше готов да експлодира. В началото, когато бе научил за убийството на предишния елфически посланик, бе се радвал, но сега му идеше да удуши проклетия убиец, пък бил той и привидение. Първо, присъствието на толкова важна личност като Лариса отваряше възможността за всякакви рискове. А и присъствието на толкова много елфи зад стените на града му го отвращаваше. Кой знае колко щети щяха да нанесат с лъковете и отровите си. Ами ако пръснеха семето си из пристанищните курви? Какви ли копелета щяха да се пръкнат?

— Можете ли да гарантирате, че поданиците ми ще останат в безопасност? — попита той. Но му се струваше, че думите звучат кухо. Нима обещанията на един елф имаха някаква тежест?

— Не мога да гарантирам нищо — каза Гревен. — Само мога да заявя, че телохранителите са тук с цел единствено да защитават. Не бих искал да си представям последиците, ако нещо се случи с принцесата ни.

Не бе нужно много въображение, разбира се.

— Къде ще отседнете? — попита Инграм.

— Един от първенците на града ви щедро предложи да помогне за настаняването ни. Приемам, че това няма да представлява проблем?

— Не, разбира се. — Макар устата му да се изпълваше с отвратителен вкус, Инграм се усмихна. — Нека подновим разговора утре. И непременно изпратете слуга, който да ни уведоми за мястото ви на отсядане, за да зная къде да изпратя съобщение за следващото събрание. То ще се проведе тук, в присъствието на Търговските лордове.

Гревен се обърна и пое към вратата. Когато той изчезна, Инграм се добра до трона си, отпусна се отгоре и изкрещя да му донесат нещо за пиене.

— Това не беше гневната проява, за която се бях настроил — подметна Едгар, неспособен да скрие сарказма си.

— Млъкни, глупако. — Инграм започна да изпразва чашата си на големи глътки. — Това променя всичко. Лариса не пристига тук без причина. Середон играе някаква игра. Трябва да установим каква. Ще запазя гнева си за утре, когато се проведе същинското събрание. Пък и ако нещо й се случи, нещо, за което ние категорично нямаме вина… Както и да е, сега няма да говорим за това. И двамата се свържете с хората си. Искам горите им да гъмжат от дървосекачи. Не ме интересува колцина ще умрат. Трябва да покажем на елфите, че никога няма да спрем. И открийте кой е проклетият предател, склонил да ги приюти.

Двамата се поклониха, а Инграм ги отпрати. Едва подир оттеглянето им той осъзна, че Гревен не се бе поклонил на раздяла. Тази проява на неуважение отново разпали жаждата му. И желанието все пак да бе избухнал.

На сутринта Хаерн се присъедини към Зуса и Алиса в обиколката им по стотиците магазини край пристанището.

— Няколкото часа допълнителен сън нямаше да ми се отразят зле — рече Хаерн. Спътничките му разглеждаха някакви рокли, за чиято цена той дори не искаше да си помисля. А и не беше само цената: трудно му беше да различи предната част от гърба. Едва сега той можеше да осъзнае действителната степен на изолацията, в която бе живял. От престоя му в Ейнджълпорт бе изминал малко повече от ден, а за това време бе видял всевъзможни дрехи, ярки татуировки и животни, за каквито дори не бе чувал. Той бе прекарал целия си живот сред сенките на Велдарен, без да подозира за света извън онези стени.

И все пак това не променяше факта, че би предпочел да спи, наместо да поддържа ролята на щастлив младоженец.

— Живни, съпруже. — Зуса се усмихна ослепително насреща му. Бе облечена в красива червена рокля с голи рамене. — Ти се отнасяш тъй студено с мен. Нима страстта ни е угаснала тъй бързо?

Хаерн заобиколи някакъв търговец, предлагащ пъстроцветна птица с посребрена човка.

— Невъзможно. Бракове като нашия са неразрушими.

Тя се изкикоти и го хвана за ръката.

— За пред хората — намигна тя. Хаерн поклати глава и се засмя.

— Имаш късмет, че си красива.

Усмивката на Зуса изгуби радостта си. Двете с Алиса се спогледаха.

— Да — бавно каза безликата. — Късмет.