Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Отдръпни се — изрече тя в ухото му. И в следващия миг го блъсна. Торгар тежко се стовари на пода, където изрева от гняв.

— Кучка!

Докато се отдалечаваше тичешком, Зуса му изпрати въздушна целувка. Хаерн я последва и сви рамене към наемника.

— Това беше малко грубичко — вметна той. В момента двамата прескачаха стената на имението.

— Този пън вонеше на гордост и алкохол. Нямам търпимост към нито едно от двете.

— Ще имам това предвид.

Скрити сред сенките, двамата се отправиха към пристанищната улица. Първото им препятствие бе една от трите стени, разделящи града: те бяха добре осветени и охранявани зорко.

— Не мисля, че ще ни пуснат да минем — каза надничащият иззад ъгъла на къща Хаерн. — Не и облечени по такъв начин.

— Бихме могли да се погрижим за тях. Имах предвид само да ги зашеметим, не ме гледай така.

Хаерн продължаваше да разглежда стената. Тя не бе чак толкова висока, а и с толкова много къщи, разположени близо до нея…

С подканата си Зуса прекъсна мислите му. Безликата се затича назад, за да остане скрита, сетне се извърна и скочи във въздуха. Хаерн се затрудняваше да повярва на очите си. В следващия миг тя се бе озовала върху желания покрив. Без да забавя ход, жената скочи отново и се вкопчи във върха на стената, където се изкатери и протегна ръка.

— Скачай или се изкатери — каза тя.

Хаерн се оттласна от земята, улови ръба на покрива и се изтегли. Подир това скочи към стената, оттласна се от нея и хвана протегнатата ръка. Без усилия Зуса го издърпа на върха. От това място двамата можеха да огледат пристанището.

— Трябва да ме научиш на този номер — Хаерн поклати глава.

— Засилваш се и скачаш. Не мисля, че е трудно. — Тя посочи. — Там.

— За какво по-точно да гледам?

— Ще разбереш.

Хаерн проследи показалеца й и видя трима, изчакващи в една уличка. Надали имаха добри намерения. Наоколо бяха разположени кръчми, в които гъмжеше от посетители.

— И какъв е планът? — попита той. — Нападаме произволни главорези и се надяваме, че някой от тях познава Привидението?

Зуса въздъхна.

— Понякога се чудя как си успял да постигнеш всичко това.

— Беше замесена голяма доза късмет.

Тя извади кинжалите си и започна да ги подхвърля.

— Онзи убиец ти е изпратил съобщение умишлено. Нека и ние му изпратим едно. Нека узнае, че си пристигнал в Ейнджълпорт. Нека той намери теб, вместо ние да търсим него.

Хаерн започваше да се усмихва. Поне в това отношение той се чувстваше в свои води.

— Нощта на тези тримцата внезапно ще се вгорчи — отбеляза той.

Безликата му намигна.

— Води, Стражителю.

Хаерн скочи върху покрив от другата страна на стената, спусна се на улицата и се претърколи. Следван от Зуса, младият мъж се отправи към пивниците. Той се придвижваше близо до стените и напредваше предпазливо, за да се увери, че ще остане незабелязан до последния момент.

И тримата се оказаха покрити с татуировки. Обединяваше ги образът на меч, простиращ се от брадичка до чело.

— Познат ли ти е този знак? — прошепна Хаерн.

Зуса поклати глава.

Спътникът й сви рамене и отново започна да наблюдава. Тримата видимо чакаха нещо, а Хаерн бе достатъчно търпелив, за да открие какво. Той нямаше намерение да ги нападне само защото стоят в тъмна уличка. Трябваше му доказателство за намеренията им.

— Чакат жертва — каза безликата. — Дали да не им предоставим?

Хаерн отново сви рамене.

— Изчакай тук.

Той се отправи назад и започна да заобикаля, за да се появи от посоката на наблюдаваните кръчми. Спуснал ниско качулка, с пиянско залитане той мина близо до уличката. И през цялото време внимаваше плащът му да скрива оръжията. Дрехите щяха да го издадат като външен човек и, надяваше се, да подтикнат тримата към действие.

Последните действително се отправиха към него с изтеглени мечове.

— Не ми изглеждаш тукашен — каза най-едрият от тях. Хаерн нарочно поизвърна глава, за да не им позволи да видят лицето му. И дръпна качулката си надолу, привидно изплашен.

— Гостувам на една приятелка — изхленчи той.

— Сега бъди наш гост и покажи какви пари имаш — каза друг и пристъпи да прегради пътя му за отстъпление. — За престоя в този град трябват пари.

— Аз нямам много — каза Хаерн.

— Сигурен съм, че приятелката ти ще ти помогне.

Хаерн се изсмя:

— Несъмнено.

Зуса скочи върху запречилия пътя; кинжалите й разсякоха шията му още преди онзи да е осъзнал появата й. Хаерн рязко изтегли мечовете си. Ожесточената му атака завари останалите двама неподготвени. Само един успя да се защити, и то със слаб удар, отбит с лекота. Стражителя изкорми по-близкия, а подир това го изрита в главата, за да му помогне да умре по гръб. Последният се обърна да побегне, но застигналият го замах се оказа по-бърз. Той рухна с разсечен крак. Сблъсъкът със стена спря инерцията му.