Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Достатъчно, жено — каза Лори, пристъпил между двете. Никоя от тях не бе усетила влизането му. Той остро изгледа съпругата си и се поклони ниско на Алиса. — Прости й. В момента говори мъката й.

— Същото се отнася и за мен.

— Тори трябва да се нахрани, преди да заспи. — Мадлин се надигна. — Отивам да потърся дойката.

Лори Кинън я сграбчи за ръката. Очите на Мадлин блеснаха. Алиса остана с впечатлението, че има насреща си диво животно, а не благородничка. Няколко мига съпрузите се гледаха безмълвно, накрая Лори я пусна. Той не изглеждаше обиден, а само въздъхна, докато се настаняваше в освободеното кресло.

— Тя понесе всичко това изключително зле — обясни Кинън. Умората в гласа му далеч надхвърляше постижимата за годините му. — Струва ми се, че бебето е единствената причина тя все още да се държи.

— Дължа ти извинение, Лори. Не исках да я провокирам. Просто я посъветвах да се върнете във Велдарен. Ще й се отрази добре да остави зад себе си тази къща и… свързаните с нея спомени.

— Аз също предложих нещо в подобен стил. — Домакинът се облегна назад и щракна с пръсти към един от слугите, който веднага дотича с чаша в ръка. Погълнал съдържанието на бързи глътки, Кинън поиска чашата да бъде напълнена отново, после отпрати прислужника. — Но тя отказа да се вслуша. За нея Велдарен винаги ще си остане мястото, където Трен я взе за заложница. Докато този паяк е жив, тя никога няма да стъпи зад стените на града.

— Лори, исках да спомена това по-рано, но нямах възможност. Гостите ми…

— Онези, които представяш за свои братовчеди? — Кинън се изсмя. — Прекарал съм целия си съзнателен живот край люде, които се хранят със златни прибори. Веднага видях, че никой от двамата не е носил името Гемкрофт дълго. Ако изобщо някога го е носил. Кои са те в действителност? Твои телохранители?

Алиса прехапа устна, стараеща се да измисли отговор.

— В известен смисъл…

Лори се намести във фотьойла. За момент ръката му се отправи към врата, преди отново да се отпусне върху подлакътника. Несъмнено му липсваше плитката, която бе имал навик да докосва в нервни моменти. Траурът бе отнел възможността му да проявява този си тик.

— Напълно разбирам желанието ти за допълнителна безопасност. Приемам, че те няма да се отделят от теб.

— Не точно.

Искаше й се да не бе оставяла чашата си. Наложи й се да навлажни гърло само с преглъщане, преди да продължи. Лори бе много по-стар от нея — след смъртта на Леон бе останал най-възрастният първенец на Трифектата. Алиса винаги се бе чувствала смутена в присъствието му. Той имаше уязвим вид и говореше спокойно, само че Алиса още от малка бе чувала истории за страховитите му постъпки срещу гилдиите.

И все пак тя не можеше да лъже домакина си, особено когато той беше неин съюзник и приятел.

— Доведох Хаерн и Зуса, за да намерят убиеца на Джули и Тарас. Онзи, който се нарича Привидението.

Лори остави чашата си достатъчно рязко, за да я нащърби. За момент той остана неподвижен, приведен в стола си. Алиса вложи всичко от себе си да прикрие нервността и неспокойствието си. Когато мъжът най-сетне погледна към нея, в очите му тъмнееха гневни вени, а устните му бяха сгърчени в смръщване.

— Последните няколко седмици бяха истинска агония за мен — каза той. — Всеки миг се проточваше като ден. Мога да ти кажа точното време, което е изминало от смъртта на сина ми. И те уверявам, че през всяка една от тези мъчителни секунди хората ми не са спирали да претърсват Ейнджълпорт. Не открихме нищо, не научихме нищо. Узнахме единствено различните имена, под които негодникът е убивал. Няма значение кого си довела. Няма значение колко си им платила. Те няма да го намерят. Ако това е подаръкът, за който ми спомена, изгубила си си времето.

Той се накани да си иде, но Алиса го спря с едно изречение.

— Доведох Стражителя със себе си.

Кинън отново се обърна към нея. Нещо опасно се зараждаше в очите му.

— Кого си довела?

— Стражителя — повтори тя. Отказваше да отстъпи. — Това е мъжът, който ме придружава.

— Довела си него? — Лори Кинън бе стиснал пестници. — В дома ми? Сред моите стени? Неговият знак проблясваше сред кръвта, а ти го водиш тук?

— Със сигурност зная, че той не е извършителят — настоя Алиса. — Разстоянието между градовете ни е прекалено голямо, Лори. Стражителя е бил забелязан десетки пъти в седмиците преди и след смъртта на сина ти. Който и да е убиецът, той е оставил символа умишлено. Това е предизвикателство, послание към Стражителя. Не се сещам за друг, който би могъл да открие убиеца и да донесе трупа му в краката ти.