Наоми Новик: Изтръгнати от корен

Бяха отпразнували коронацията на Сташек с турнир и за ужас на баба си той беше помолил Каша да се сражава за него. Донякъде се оказало за добро, защото росийците изпратили рицари и когато Каша ги натръшкала, се позамислили дали да ни нападат за отмъщение за битката при Ридва. Достатъчно войници бяха избягали от обсадата на кулата, за да разнесат историята за недосегаемата златна кралица, която посича всички и нищо не може да я спре, и хората я бъркаха с Каша. Така Росия, макар и неохотно, бе приела искането на Сташек за подновяване на примирието и лятото завърши с крехък мир, който да даде време и на двете страни да се съвземат.

Сташек се възползвал от триумфа на Каша, за да я назначи за капитан на гвардията. Сега тя се учела как да се бие с меч и да не събаря другите рицари, ако се блъсне неволно в тях по време на тренировка. Двама лордове и един ерцхерцог вече били поискали ръката й и, както ми писа, за неин ужас така направил и Соля:.

Представяш ли си? Казах му, че е луд, а той отвърна, че не губи надежда. Алоша се смя десет минути без прекъсване, когато й разказах. Според нея го е направил, защото е бил сигурен, че ще откажа, но искал да демонстрира вярност към Сташек. Отвърнах, че няма да започна да се хваля кой ми иска ръката, но тя каза само да гледам, той щял сам да пръсне мълвата. И да, още следващата седмица много хора ме питаха за това. Изпитах желание да кажа, че все пак приемам, само за да го видя как се гърчи, но се уплаших, че по една или друга причина може да реши да доведе всичко докрай и да не ми остави възможност да се измъкна.

Алоша се възстановява с всеки изминал ден, децата също са добре. Всяка сутрин ходят да се къпят в морето, а аз отивам с тях и ги чакам на плажа. Вече не мога да плувам — веднага потъвам, а и солената вода не понася на кожата ми, дори само да си топна краката. Изпрати ми още една стомна речна вода, моля те! Тук съм постоянно жадна, а се отразява добре и на децата. Ако им дам глътка, преди да заспят, не сънуват кошмари за кулата.

Тази зима ще ви дойдем на гости, ако смяташ, че децата ще бъдат в безопасност. Мислех, че никога няма да поискат да стъпят в долината, но Мариша попита дали може пак да си поиграе в дома на Наталия.

Липсваш ми.

С един последен летящ скок стигнах до Спиндъл и полянката с моята къщичка, сгушена в стария, сънен дъб. От едната страна на вратата корените образуваха голяма хралупа, която бях застлала с трева и винаги държах пълна с плодове за лесниците. Плодовете сега бяха по-малко, отколкото когато излязох, но някой беше напълнил сандъка ми за дърва от другата страна на вратата.

Оставих събраните плодове в хралупата и влязох за малко вътре. Къщичката не се нуждаеше от чистене и подреждане: подът беше от мек мъх, а сутрин, щом станех от леглото, завивката ми от треви сама се оправяше. Аз самата имах нужда от почистване, но тази сутрин бях изгубила много време в скитане. Слънцето вече преваляше зенита, а не исках да закъснявам. Взех само писмото за Каша и стомната с вода от реката и ги сложих в кошницата, за да ги дам на Данка да ги изпрати.

Върнах се на брега и с още три големи крачки на запад най-после излязох от Леса. Прекосих реката по моста в Заточек под сянката на едно високо, младо дърво-сърце.

Докато двамата със Саркан плавахме по реката и я търсехме, Кралицата на Леса беше подела последна свирепа атака и докато я спрем, дърветата й бяха успели да превземат половината Заточек. На път от кулата бях срещнала хора, бягащи от селото. Втурнах се натам и намерих няколко отчаяни защитници, които се готвеха да посекат новото дърво-сърце.

Бяха останали, за да дадат време на семействата си да избягат, с ясното съзнание, че ще бъдат отвлечени от Леса и заразени с поквара; колкото и да бяха смели, очите им бяха разширени от ужас. Едва ли щяха да ми повярват, ако не тичах боса по пътя, цялата в сажди, още в прокъсаните си дрипи и разчорлена коса, но в този си вид не можех да бъда нищо друго, освен вещица.

Дори тогава не бяха сигурни дали трябва да ми повярват, когато им казах, че Лесът е победен, и то завинаги. Никой не си бе и представял, че това е възможно. Но вече бяха видели как богомолките и лесниците изведнъж побягват обратно в Леса, а и бяха много уморени. В крайна сметка отстъпиха и ме оставиха да си свърша работата. Дървото нямаше и ден: лесниците бяха вързали в него старейшината на селото и тримата му сина, за да порасне. Успях да изведа братята, но баща им отказа: в корема му от година пареше горещ въглен от болка.