— Знаеш ли къде е баща ми?
Почувства мъжа до себе си да се обръща и си представи старото, сурово лице на фермера да се взира в него.
— Никой не знае, момче, никой не знае със сигурност. Няма го твърде дълго, вече трябваше да се е върнал. Манум беше сред най-добрите от Северните покрайнини. Едно пътуване на изток не би трябвало да му отнеме две години.
— Какво е правел?
— Следвал е предполагаемите заповеди на краля, ето какво. Майка ти не ти ли е казала нищо за това?
— Не — отвърна Лийт. За кое?
Старецът изръмжа.
— Не, не би го сторила. Глупаците от двора на Фирейнс се страхуват от него; знаят, че не пада по-долу от баща си Модал, твоят дядо. Тя, майка ти, знае всичко за двора на Фирейнс. Нещо се готви в Раммр, не знаем какво точно; и мога да се обзаложа, че и кралят също не е наясно. Някой от кралския двор е искал да се отърве от баща ти.
Лийт се почувства объркан. Като че фермерът говореше за друг човек. Кралският двор на Фирейнс? Каква заплаха би могъл да бъде за краля един северняк от горите? Сетне си припомни рицарите, конете, емблемите и сияещите на слънцето мечове. Припомни си бащиния гняв и бързото му заминаване. Но фермерът все още говореше и Лийт трябваше да се съсредоточи, за да не позволява на вятъра да отнася думите.
— Дойде да ме види, преди да замине. Изглежда до ушите на кралския двор в Раммр достигнали слухове, че Брудуо, древният враг на Фирейнс и цяла Фалта, отново събира сили и подготвя нова инвазия; че слухове за предстояща война се носели из кралските дворове на Шестнадесетте кралства на Фалта — от градовете на Каума до Инменност и че дори Фирейнс бил в обсега на новата сила на Брудуо. Дори възкресяват старите приказки за Рушителя. Чувал ли си и него, момче? Манум каза, че кралят се притеснявал нещо да не се случи с Шестнадесетте кралства. Говорел за измяна, предателство, насилствена смърт в дворовете на Запада. Кралят бил ужасен от тези истории и искал някой да отпътува на изток и да събере новини. Първо до Инструър, а ако се наложи — и до самото Брудуо. Великият Модал вече не е сред живите, тъй че кралят се обърнал към баща ти, забравяйки, че какъвто и да е бил на младини, Манум се оттегли на север преди години. Според някои го било дострашало. Баща ти ми каза, че кралските хора били нервни. Мъже с мечове — нервни. Приказките за Рушителя изнервят всекиго. Изнервят и мен. Знаеш ли какво имам предвид, хлапе?
Лийт кимна, сетне се почувства глупаво при осъзнаването, че старият човек не можеше да го види.
Древните истории за инвазията на брудуонските орди бяха добре известни на Лийт. Преди хиляда години, изгладняла войска от изтока, водена от жесток владетел, когото наричали Рушителя, прегазила неподготвените жители на Фалта. Дори Фирейнс, най-западното и следователно най-изолирано кралство, не било пощадено. Историите разказваха за дълги обсади, за паднали заради предателство градове, за принудени да прибегнат до некрофагия фалтанци, за люде, на които била обещана милост, а получили в замяна мъчителна смърт. Разказваха как Рушителят преминал през портите на Инструър, яздейки смъртнобледен кон, установил престола си и започнал да изисква десятък и боготворения от цяла Фалта. И разказваха как обикновените хора се вдигнали срещу жестокия управник, принуждавайки армиите на Брудуо да намразят тази земя и в крайна сметка били изтласкани от куража и храбростта на Конал Безстрашни и неговите следовници — рицарите на Феалти.
В днешно време всеки знаеше, че историята е била романтизирана. Безконечните брудуонски орди несъмнено бяха измислени, за да прикрият срама на Фалта от тъй лесното завладяване. Рушителят, легендарният еднорък Неумиращ, най-вероятно всъщност представляваше група пълководци, а не отделна личност. Хауфутът бе учил Лийт и останалите деца от селото, че брудуонската армия била надвита не чрез съпротива, а чрез смесени бракове. Това бе натъжило Лийт, който намираше историите за Конал и рицарите му удивителни и често във въображението му грубата тояга, предназначена за отбрана срещу малцината диви зверове, слизащи в долината, се превръщаше в остър меч със собствено име и история, а храстите биваха обявени за брудуонски войници. Знаеше Баладата за Феалти наизуст, но магията в танците й някак бе изчезнала след думите на хауфута. Истина бе, че много от южняците имаха смесена кръв и бяха много по-мургави от северняците — може би бяха сключвали бракове с брудуонците. И също така бе истина, че Неумиращ не бе съществувал. И все пак Лийт можеше да си представи Конал храбро да се изправя срещу брудуонския повелител, точно както разказваше Баладата.
Читать дальше