Рассел Киркпатрик - През лицето на света

— Виж, Херца…

— Не ми херцай, госпожичке! — избухна жената. — Наслушах се на подобни приказки от останалите. Ако само някой от вас се грижеше поне мъничко за празника, ако само някой проявеше частица състрадание, докато аз се опитвам да организирам това…

— Хауфутът и жена му организират празника, Херца — промълви Индретт, но другата не изглеждаше да е чула.

— … то нямаше да се олюлявам от изтощение като сега! Наистина, мила, пиршествата не се появяват по вълшебен начин. Всеки трябва да се потруди, ако искаме да се насладим на хубав Средозимник! Обаче има такива, дето оставят цялата работа на другите. Сега като се замисля — каза многозначително тя, — напоследък нещо се губиш, Индретт. Наистина се надявам вече да се чувстваш по-добре, мина толкова време.

Не правеше впечатление да очаква отговор, така че Индретт не предложи такъв.

Хал докуца, опирайки се на патерица, умело балансирайки две чаши чай в здравата си ръка.

— Чай, Херца? Лайка със специална добавка. Да видим дали ще отгатнеш каква е — обърна се и намигна на майка си.

След хляба и филийките двете жени възобновиха приказките; по-точно към тях се върна едната. Другата се задоволи да издава подходящи звуци на, надяваше се, уместните места. След известно време Индретт стана по-небрежна и трябваше да кара Херца да повтаря — първоначално рядко, сетне все по-често и по-често, нещо, видяло се тежко дори и на неуморимата жена. В крайна сметка тя вдигна ръце във въздуха и извика:

— Ама ти изобщо не ме слушаш!

Лийт се сепна, изпускайки дърворезбата си. Хал се появи от кухнята с още чай. Лицето на Индретт почервеня, ала тя не каза нищо.

— Бедната — каза тихо Херца, — колко грубо от моя страна да дрънкам за всички тия глупотевини, дордето ти си имаш такива тревоги на главата. Ами че миналата нощ Пел и аз си говорихме за Манум и къде би могло да е тялото му и дали не трябва да организираме помен или да ти помогнем да се грижиш за децата, обаче тогаз Пел ми рече за Стела и онова великолепно момче Друин и всичко друго ми изхвръкна от главата — тя поспря да поеме кратък дъх и продължи: — Ти чу ли? Чула си, нали? Казват, че той може да бъде следващият хауфут. Ами ако се сгодят? Не бих ли била щастлива да имам подобно момче за свой син?

Лийт погледна старата жена с ококорени очи. Стела и Друин, сгодени? Бе ги виждал заедно да се пързалят на езерото, но не си бе помислил нищо. Със сигурност не! Но диви образи на Стела и Друин заедно се замятаха из ума му и сякаш от въображението, придало им реалност, той ги видя в дома им с техни собствени деца. Погледна надолу към дърворезбата си, но ръката му не бе достатъчно стабилна, за да възобнови работата. Херца заговори за друго, но Лийт не обръщаше внимание. И когато жената най-сетне си отиде, Лийт все така седеше край огъня, с нож в едната ръка и парче дърво в другата.

Времето — целият свят — се насочи към Средозимника. Селяните, тъй свободни да се разхождат из полята и горите през летните месеци, се оказаха затворени зад крехките стени, раздразнени, можещи да излизат само при по-благосклонно време. Мракът се стовари отгоре им като сенчести, огънати от сняг дървета, надвесени над неясен път; неспирно смрачаващ се тунел, по който село Лулеа пътуваше към най-краткия ден от годината.

За Индретт това време от годината бе особено потискащо. Двете й момчета съумяваха да се забавляват по различен начин, докато тя бавно се оттегляше в себе си. Далеч на юг в Раммр зимите не бяха такива. Там снегът рядко падаше върху широките, павирани улици и биваше посрещан като игрив приятел. Но тук той отнемаше цвят и живот, задушавайки всичко в студена, стерилна тежест, точно както бе сторил и със сърцето й. Надеждите й да зърне някога отново Манум се стопиха до глухо смразяване.

Лийт не забелязваше майчиното си пропадане. Възнамеряваше да покаже на всички, че с него всичко е наред, че Стела не е означавала нищо. Тъй че при всяка възможност той бе навън с изработената от баща си шейна, плъзгайки се с приятели по заснежените хълмове под фермата на Кърр. За последните два месеца бе свършил доста работа — бе се научил как да поправя покрив и успешно приложил наученото върху техния; да събира и насича дърва; да прекара още една седмица при Кърр. Последваха дни сред снеговитите хълмове и вечери на дърворезба пред огъня. Резбарството уплътняваше времето му през дългите, самотни дни у дома; изработваше фигурата на висок, гол до кръста мъж, изтеглящ брадва от дънер. Но имаше затруднения с детайлите, най-вече лицето. Продължително се взираше в една точка, сетне забравяше за какво си е мислел.