Рассел Киркпатрик - През лицето на света

Скоро настъпи седмицата преди Средозимника. Шетането из студените, обсипани със сняг улици се усили, подготовката за празника набираше скорост. Тазгодишните празненства щяха да се проведат на Фалтуейт Енд, специално място на нисък хълм, на около левга северно от селото. Фермата там бе отскоро, но самото място бе много древно. Означаваше „обработваема земя“ и бе по-старата форма на Фалта, името, дадено от Първородните на целия Запад. Традицията разказваше, че този тривръх хълм е най-северната точка, някога обработвана от Първородните, но мнозина подлагаха това на съмнение, тъй като поне още десет левги на север имаше други стари ферми. Пиршеството щеше да се проведе под група великолепни дъбови дървета, където насмолено платнище щеше да предостави на селяните закрила от времето. Ако се разразеше силен вятър или паднеше обилен сняг, можеха да се приютят в малката, схлупена плевня от другата страна на хълма. Независимо от мястото на провеждане, честванията обхващаха по-голямата част от деня, както и известен период от нощта, като кулминацията бе Пиесата и последвалата покана към лятото от страна на хауфута в полунощ.

Макар традицията да сочеше среднощното призоваване като кулминация, за мнозина празнуващи апогеят се състоеше в изяждането на колкото се може по-голямо количество пища от обилната трапеза. По правило, зимните гозби не бяха особено апетитни и мнозина се утешаваха със сладки мечти за средозимничния пир. Само какво пиршество щеше да бъде! Макар по някаква необяснима причина старият Кърр да не предоставяше месо тази година, различни ферми бяха обещали да осигурят мръвката. Шилешко от хълмовете, заешко от крайбрежните земи и вкусно сърнешко от крайгорските земи далеч на север. Сладкиши наизлизаха от шкафовете и тиганите на селските дами — пухкави сладки; хрупкави бисквити, грижливо поръсени със скъпоценните подправки от пазара във Вапнатак; медени сладкиши; лепкави захаросани лакомства; карамел и сушени плодове.

Течностите, уж предоставяни за по-лесно храносмилане, традиционно биваха приготвяни миналата есен. Смяташе се за зла поличба някой да припадне на празненствата, така че малцина прекаляваха с пиенето. От друга страна, виното и пивото не бяха част от традиционното селско меню, та в края на нощта обикновено оставаше малко.

Музиката бе важна част от празника. Тази година за нея щяха да отговарят не само традиционните музиканти от Долината, но и известно певческо семейство от Олн: зимуваха у Престърови в Лонгейкър и бяха обещали да се появят, ако времето позволява. С течение на празника, хората щяха да се присъединят към музикантите с песни и танци. Танците в Северните покрайнини не поставяха никакви ограничения в това кой може да участва и в даден момент всички щяха да се включат в пеенето и танцуването — докато стане време за Пиесата, а сетне и за Речта.

Средозимникът бе честван от незапомнени времена. Обичаят вероятно се коренеше в някакво просто, спонтанно празнуване на преобърнатата тенденция, уверение, че оттук нататък дните ще стават по-дълги, дори и най-лошото от зимата тепърва да предстои; израз на вяра в лятото, напук на всички заобикалящи доказателства. Като всички подобни неща, бе прераснало в традиция, безпрекословно спазвана от участниците. Из всички северни земи на Фирейнс и в студените, мрачни кътчета на северна Фалта, обичаят бе спазван през най-късия ден от годината. Така зимата се оказваше по-поносима.

Ритуалите на Средолетника и Средозимника бяха най-близкото до групова религия дело, вършено от обитателите на фирейнските северняци. Всички знаеха, че Най-възвишеният ги е избрал от всички раси на света преди много хиляди години и им е дал Фалта като знак за своята благосклонност. Но отделящите време да мислят усилено по тези въпроси казваха, че Най-възвишеният не се е занимавал със света на хората. Ако проявяваше интерес към някого, то със сигурност не би избрал шепа фермери от север. За което фермерите и семействата им бяха благодарни: борбата с природата бе достатъчно сурова и без да трябваше да се съобразяват с Най-възвишения. Средозимникът и Средолетникът символизираха победата на човечеството над природата, демонстрация как упорството може да изхаби заточеното острие на дивотата. Най-възвишеният — ако изобщо Той съществуваше — очевидно бе оставил хората от севера сами със себе си. И те доста сносно се оправяха и без Него.

Утрото преди Средозимника свари Лийт станал рано. Бе негов ред да приготвя закуска и той пържеше оваляни в яйца филии, когато на вратата се почука. Смръщвайки се, той дръпна тигана от огъня и отиде да отвори.