Рассел Киркпатрик - През лицето на света

За момент Лийт остана вцепенен. Той беше Сумарът ! Белязан за цял живот! Оценяваният високо централен образ в Пиесата на Средозимника!

— Отивай! Какво чакаш още? Бързо!

Лийт си плю на петите.

— Ето те! Надявах се да се прибереш по-рано! — Хал го поздрави развълнувано, когато брат му нахлу през вратата. — Чу ли? Хауфутът дойде тук малко след разсъмване, което означава само едно нещо!

— О — каза Лийт. Значи хауфутът вече се бе отбил. Разочарованието щеше да дойде впоследствие, сега все още не чувстваше нищо.

Хал прочете мислите по лицето на брат си.

— Не, не — добави, — ще се върне. Беше разочарован от липсата ти — той има високо мнение за теб, знаеш — и когато мама му каза, че помагаш на Кърр, той кимна и излезе. Но аз го наблюдавах през прозореца, ето, ела погледни, разхождаше се по пътя и те чакаше. Ей го, говори с Херца.

Лийт погледна. Видя дебелия водител да се обляга на бастуна си, слушайки старата жена. Представи си, че почти дочува гласа й.

— Излез и се позавърти навън. Той ще те забележи и ще дойде, сигурен съм.

Лийт излезе. След известно време, което му се стори цяла вечност, хауфутът погледна в неговата посока, след кратка борба съумя да се отскубне от бъбривката и бавно закрачи към дома му. Лийт бързо се шмугна вкъщи, с туптящо в гърдите облекчение.

— Радвам се, че те избраха — каза брат му. — Още година и щеше да бъдеш прекалено голям.

Лийт изучаваше лицето на брат си. Нямаше и следа от завист или неприязън. Хал искрено се радваше за по-малкия си брат. Сакатият Хал никога не бе избиран да играе Снаер или Сумар. Какви други неща никога нямаше да прави? Лийт не бе мислил за това. В какво друго нямаше да може да вземе участие? Можеше ли да се ожени? Можеше ли да ловува? Как щеше да работи?

На вратата се почука. Лийт забрави за брат си.

Средозимникът започна рано из северните земи. Лампа подир лампа светваше, дете подир дете сънливо се надигаше от леглото, семейство подир семейство търчеше да се облича, да храни и дои животни, да приготвя връхните одежди и ботушите, с които щяха да отидат до празненството. Малцината, които живееха във вътрешността, често пътуваха на големи разстояния за Средозимника; тези хора вече бяха на мястото на честване, възползвали се от периодите на затишие през последните седмици. Никой не си оставаше у дома, освен ако не беше болен или по някакъв друг начин възпрепятстван; северняците често поемаха иначе немислими рискове, за да бъдат с приятелите си на Средозимника. И всяка година имаше такива, които никога не се завръщаха вкъщи.

Далеч преди зазоряване обитателите на Долината започнаха да се събират във Фалтуейт Енд. Мъже и жени се суетяха под платнището, приготвяйки супа, докато децата си играеха на малки групички или тичаха около колоните. Най-накрая, когато слънцето положи началото на ново леденосиньо утро, децата сервираха питателния бульон на възрастните, като сетне не забравиха и себе си. Цялата група се премести на открито и посрещна живителната сила на слънцето, което започваше най-краткото си пътуване през годината. Студен вятър шибаше долината от север, мразът му правейки церемонията изпитание на вярата.

В трите часа между изгрева и зенита на слънцето, селяните приготвяха храната. От всеки се очакваше да вземе участие в рязането, подправянето, натъпкването, оскубването, наклаждането, готвенето и подредбата на масите. Неколцина от по-младите присъстващи, естествено, съумяваха да се отърват от работата и също така да останат незабелязани, докато останалите трябваше да бъдат надзиравани да не се замерят с храна или да се бият с тенджери и тигани. По някое време — но твърде късно, ако питаха стомасите им — настъпваше средата на деня и всички сядаха под платнището от двете страни на трите огромни маси, изправени пред море от всякаква храна, очакващи с нарастващо нетърпение водачът на Лулеа да обяви началото на пира.

Хауфутът се изправи да говори. Селяните се поуспокоиха, знаейки, че лидерът им ще им даде преднина в сравнение с останалите празнуващи в севера: виждаха, че самият той потрепва от нетърпение да атакува масата и знаеха, че и тази година речта му ще бъде милостиво кратка.

— Благодаря на всички за присъствието — започна той. — Събрали сме се тук в повратната точка на поредната година, с това пиршество като доказателство за всичко, дадено нам, всичко, за което сме работили. Нека се изправим и изразим признателността си — застъргаха столове и всички се изправиха на крака. — Благодарим — избумтя хауфутът.