Рассел Киркпатрик - През лицето на света

Разнеслият се при сядането му смях ясно се чуваше над жуженето на обърканите разговори.

— Бл-благодаря ти, Кърр — рече хауфутът. — Хубаво е да съживим Речта. Но сега е време за Пиесата.

Лийт си пое дълбок дъх. Леко му се гадеше, вероятно защото бе ял прекалено много, помисли си. Или може да е заради бъзовото вино. Време беше да се размърда. Двамата с Ланка, високо момче, което познаваше бегло, отидоха да вземат маските си. Нямаше и следа от момичето, което щеше да играе Фалла.

Нервността му не се отнасяше за забравянето на ролята. Всеки юноша в северните земи на Фирейнс, Плоня, Асгоуан или Сна Вацта можеше да го замести. Всяка година гледаха Пиесата с ясното съзнание, че един ден може и на тях да се наложи да играят една от ролите. Имаше два мъжки образа: Снаер, символът на дълбокия зимен сняг — и Сумар, разгарът на лятото, който трябваше да победи Снаер и да освободи третия образ. Този трети образ, Фалла, символът на пролетта, бе най-почитаният от трите и винаги бе изпълняван от жена. Побеждаването на Снаер и освобождаването на Фалла се бе превърнало в заплетена комбинация от спонтанна игра в рамките на ограничен във времето сюжет, установен от ежегодни повторения. Лийт бе гледал много интерпретации на Сумар и знаеше какво иска да направи.

Притесняваше се как щеше да се развие Пиесата. Много от по-суеверните селяни вярваха, че успешното изиграване на Пиесата като драматичен спектакъл щеше да донесе по-топло време. Някои казваха, че зле изиграна Пиеса би могла да забави пролетта със седмици и дори месеци. Хауфутът казваше, че това са небивалици, но Лийт си припомни чутото за годината, в която Снаер паднал и си счупил китката малко след началото на представлението. Снеготопенето не бе пристигнало три месеца след Средозимника онази година, Чернозимата от 1016 г. Игралото Снаер момче бе отишло да живее във Вапнатак. Лийт притеснено облиза устни, докато си мислеше за Ланка, който се очакваше да бъде тромав и по никакъв начин нямаше да помогне на лятото.

Двамата младежи се придвижиха до срещуположните краища на разчистеното пространство. Слънчевата маска на Лийт бе изработена от дъб, почистен, шлифован и боядисан в охра. Огромните очи бяха яркожълти, а устата бе застинала в яростно озъбване.

Снежната маска в другия край на тентата бе черна, изработена от бор и оцветена с катран, с малки цепки за очи и уста. Създаваше се впечатление на неумолимо могъщество и злина. Лийт бе прекарал много време в обмисляне какво би направил, ако носеше някоя от тези две маски.

Някъде от другия край Фалла пристъпи в разчистения кръг. Нейната маска бе различна от двете мъжки: вместо от солидно дърво, бе направена от крехки брезови клонки и елша, завързани заедно и направени да изглеждат като напъпили. В сравнение с тежестта на Снега и Лятото, Пролетната маска бе деликатна и чуплива. Бе отнела на майка му много време да я изработи. Лийт изучаваше маската, трябваше да включи този крехък образ в собствената си игра, ако искаше да я освободи от Снаер.

Тогава дъхът му секна, защото разпозна момичето зад маската. Ролята на Фалла бе изпълнявана от Стела.

Всичко се случи прекалено бързо, за да може Лийт да мисли. Всички негови планове се стопиха пред черното усещане, зародило се в стомаха му. Ланка в своята Снаер маска посегна тромаво да прегърне Фалла, сетне започна вдървено да се движи към нея. Тя запрехвръква наоколо с поредица от бързи движения, стрелвайки се в привидно произволни посоки из кръга, съумявайки винаги да стои извън обсега на черната фигура. Крехката Фалла се стрелна покрай високия Снаер, който се олюля и пропусна. Лийт забрави всякаква игра, главата му се изпразни от съдържание — не можеше нито да чувства, нито да мисли. В безумно отклонение от традиционната история, започна да кръжи около Снаер и Фалла още преди зимата да бе уловила пролетта. Посегна да сграбчи Стела, но тя се завъртя и му се изплъзна; изплъзване, поставило я право на пътя на черната зима. След миг високата фигура на момчето от Бруксайд я погълна, а Лийт запълзя по земята към другата страна на кръга. Тълпата лудо заликува. Залавянето на пролетта и унижението на лятото не можеха да бъдат изиграни по-добре.

Лийт се изправи на крака. Падането го бе накарало да се осъзнае. Невероятен късмет бе предотвратил провала. Започна бавно да заобикаля черната фигура и пленницата. Образът му не бе достатъчно силен, за да изтръгне Фалла със сила от ръцете на могъщия Снаер, така че трябваше да използва хитрост. Обикновено това бе изпълнявано с просто промъкване и грабване, докато снежната фигура се преструваше, че не гледа. Лийт се замисли. Как да засенчи този Снаер? След унизителното си падане, обикновена победа нямаше да е достатъчна.