Стив Байн - Дъщерята на меча

Саори раздразнено размърда кльощавите си, оковани в белезници ръце.

— Знаеш ли какво, Мико? Това са пълни глупости. Щом искаш да ме следиш, хубаво. Само не ме лъжи после. Не ми пука, че си все същата покровителствена кучка, но просто си го признай.

— Следяхме пласьора ти. Не съм виновна аз, че точно тази вечер си решила да излезеш да си търсиш дрога.

— Все тая. И без това дори не нося доза.

Марико спря.

— Наистина ли?

— Ами да.

— Саори, другите полицаи намериха ли нещо у теб?

— Не.

Марико завъртя очи. Вече не знаеше защо изобщо си прави труда да задава въпроси — когато се дрогираше, Саори лъжеше всички за всичко. Единственият въпрос сега бе дали да нашляпа сестра си пред събраните гимназистки, насочили към тях телефоните си, или да потърси по-уединено място.

По-уединеното място се намираше от другата страна на жълто-кафявата стоманена служебна врата, в един дълъг жълт коридор, чиито флуоресцентни лампи жужаха монотонно и примигваха. Докато Марико обискираше Саори, опипвайки я по ребрата, гърба и корема, въпросът, който всъщност искаше да зададе, беше: „Защо ме караш да правя това?“. Разговорът с майка й на следващия ден със сигурност щеше да премине на висок тон. Сега в него щеше да бъде включено и как Голямата кака Мико тормози Горката малка Саори, като я претърсва за контрабанда. Колкото и зле да се развиваха нещата, Саори винаги успяваше да ги влоши още повече.

Но този път, слава богу, беше чиста. Наложи се за всеки случай да провери дори бельото на Саори и й се прииска да я зашлеви по бузата — заради това, че я бе принудила да опипва собствената си сестра, но операцията беше задействана точно навреме. Бяха хванали Буцата и по-скоро от чист късмет, отколкото заради добра преценка не разполагаха с нищо срещу Саори.

— Имаш ли представа каква си късметлийка? — възкликна Марико, докато отваряше кафявата служебна врата и избутваше Саори навън. От устата на сестра й изригна злобна тирада на японски, изпъстрена с подбрани думи на английски, която отекна в дългия тесен коридор. Саори винаги предпочиташе да ругае на английски. Марико изобщо не се заслуша в думите й. Тя си мислеше за съдбата. Нямаше как да знае, че Саори купува дрогата си от Буцата, но въпреки това нещо я бе привлякло към този случай — и сега, о, чудо, тя се бе озовала на точното място, за да спести на семейството си много срам и мъка. Мама би казала, че така й е било писано. Марико не вярваше в тези неща, но не можеше и да отрече импулса, който бе почувствала.

Тя тръгна по коридора, побутвайки Саори пред себе си. Когато стигна до вратата в края му, Марико я отвори и изведе сестра си в залата за изпращане и получаване на стока. Помещението беше огромно, а от тавана, който бе достатъчно висок, за да може да се побере цял ТИР, висяха голи крушки. Двете полицейски коли бяха паркирани на товарната платформа точно пред огромните отворени врати. Буцата вече седеше в по-близката кола. Мишима и Тойода стояха облегнати на шофьорските врати и пушеха, а крушките се отразяваха като гирлянда от звезди в стъклата на слънчевите очила, които Тойода носеше вдигнати на главата си.

— Кой от вас претърси тази заподозряна? — попита Марико.

Мишима и Тойода се спогледаха.

— По дяволите, момчета, нужно е да имате причина , за да оковете някого с белезници. — Тя потърси ключа в джобовете си и след няколко изщраквания Саори вече разтъркваше зачервените си китки.

— Мишима — каза Марико, сочейки към Буцата, който седеше на задната седалка, — откарай го в участъка и го регистрирай. Тойода, върви с него. Като се прибера, искам да видя на бюрото си обяснение защо не се намираше на позиция за залавяне на заподозрения и защо ме остави да го преследвам сама, без подкрепление.

Тойода я изгледа намръщено, сякаш бе нарекла майка му курва.

— Стига де, Оширо, ние бяхме само трима. Все някой трябваше да оставя без подкрепление.

— За теб съм детектив Оширо и да, би могъл да оставиш Мишима без подкрепление. Вместо това предпочете да му помогнеш да сложи белезници на жена, която не бягаше и която дори не може да бъде обвинена в нещо…

— Жена, която е твоя сестра.

— Това няма нищо общо. Тази вечер показа лоша преценка — през цялото време, ако питаш мен — и аз ти давам възможност да изложиш своята гледна точка, преди да разговарям с лейтенант Ко за временното ти отстраняване от длъжност. Затова кажи едно сърдечно „благодаря“ и се омитай оттук.

Тойода се намръщи още повече.