Стив Байн: Дъщерята на меча

— Сержант, говори Две — разнесе се плътният глас на Тойода в слушалката на Марико. — Появи се възможен контакт на заподозрения.

Поредният недостатък на операцията, помисли си Марико. В десет без десет бяха останали толкова малко купувачи, че човек лесно можеше да предположи кой от тях е дошъл за срещата. Буцата от своя страна можеше да се досети, че тримата души, които не се отдалечаваха на повече от три крачки от местата си, може би са, ъъъ, да речем, ченгета. А ако купувачът не се появеше в следващите десет минути, единствените хора в търговския център щяха да останат Буцата и екипът на Марико. Но тя успя да потисне раздразнението си и каза:

— Хайде де, Две. Малко повече описания ще ни помогнат, не мислиш ли?

— Стегната мацка. Оранжева коса. Високи токчета.

— Аха, мярнах я — обади се Мишима. — Да, готино парче.

— Не би трябвало да ви напомням да се държите професионално, нали? — Марико потрепна в мига, в който произнесе думите. Колегите й се бяха лигавили цяла вечер, но нямаше да й помогне особено, ако ги ядоса точно сега. Силно се нуждаеше от помощта им.

— Възможният кандидат доближи заподозрения — съобщи Тойода.

Марико бръкна в чантата си, преметната през гърдите, и извади оттам кутийка с пудра — която в никакъв случай не би използвала при подобни обстоятелства. Отвори я с нокътя на палеца си и използва огледалцето й, за да погледне през рамо. Ето я и нарушителката, разговаряше със… О, не. Саори.

Просто ей така всичко внезапно пропадна в по-долното, по-горещо ниво на ада. Буцата щеше да извърши размяната за по-малко от трийсет секунди. Ако задействаха операцията твърде рано, нямаше да има за какво да го обвинят. Ако тръгнеха твърде късно, тя нямаше да има друг избор, освен да арестува него и Саори. Някъде в прозореца от трийсет секунди разполагаше с друг прозорец от около секунда, може би две, в който би могла да закове Буцата Рьота, но да остави Саори да си отиде.

Имаше и друг вариант. Можеше изобщо да не задейства операцията. Да ги остави да си отидат. Да каже на Ко, че планът му е бил издънка още от самото начало, след което да подготви нова засада на Буцата и друг купувач. Или просто да остави Саори да си тръгне и тогава да спипа Буцата с надеждата, че той ще носи достатъчно дрога в себе си, за да го арестува заради намерение да продава.

— Пригответе се, момчета — каза тя. — Тръгваме по мой сигнал.

Саори и Буцата все още разговаряха. Косата на момичето бе по-дълга, отколкото си я спомняше Марико, и беше боядисана в оранжево. Буцата също имаше дълга до раменете коса, изправена с преса и жълтеникавокафява като грива на лъв. И двамата бяха кльощави, дрехите висяха по телата им като платна на мачта в безветрие. Отражението им в огледалото на Марико потрепна. Трудно бе да се каже дали единият е предал нещо на другия.

— Какво чакаме, сержант?

— Млъквай, Три. Няма да можем да го арестуваме, ако не й продаде нищо.

Ето. Бяха ли се докоснали ръцете им? Потрепващото огледало не можеше да покаже със сигурност. Марико се обърна, за да огледа по-добре. Буцата определено прибираше нещо в джоба на якето си. Ами Саори? Марико виждаше само гърба й. Ръцете на Саори се намираха пред корема й, кльощавите й като на скелет лакти стърчаха от двете страни на тялото й.

— Да върви по дяволите — промърмори Марико. След това извика: — Напред, действайте!

Погледите на Марико и Буцата Рьота се срещнаха. Очите му бяха неспокойни, но макар че беше нащрек, той замръзна на мястото си за цяла секунда, преди да побегне.

Тази една секунда бе достатъчна за Марико да извади тежкия тийзър от колана си, но не стигна, за да се приближи в обхват за стрелба. Буцата хукна като подплашен заек.

Тойода изскочи, за да го пресрещне. С периферното си зрение Марико видя как Мишима връхлетя върху Саори. Буцата сви рязко вдясно и една пейка се озова между него и Тойода. Вместо да я прескочи, Тойода я заобиколи. Това осигури на Буцата достатъчно време, за да се отдалечи.

Марико прелетя над пейката, изпревари Тойода и въпреки че трябваше да си пести дъха, му извика, че е глупак. И без това нямаше да успее да хване Буцата. Още няколко крачки и той щеше да изхвърчи през сухата неонова уста на търговския център и да се озове в хлъзгавата, оживена тъмнина на улиците.

Марико не беше сигурна дали бе връхлетяна от вдъхновение или отчаяние, когато стисна здраво тийзъра и го метна напред. Той полетя във въздуха, превъртайки се като в забавен каданс, и Марико бе убедена, че не е вложила достатъчно сила в хвърлянето. Оръжието беше тежко; нямаше да успее да го достигне. Но изведнъж то удари Буцата в основата на тила. Той се препъна, направи няколко залитащи крачки, след което отново възстанови ритъма си. Това беше достатъчно.