Джим Батчер - Фурията на капитана

Рицарите на огъня на Първи алерански вече бяха на позиции, заедно с много по-многобройните рицари Аери. По сигнал на Тави рицарите на огъня щяха да накарат долината да пламне, а рицарите Аери щяха да използват своите фурии, за да предизвикат буря и да насочат унищожителната стена на огъня към враговете.

Бойните врани стояха в края на долината, готови да изпратят обратен огън и блокираха единствения изход, докато конницата на Макс беше заела противоположната страна в готовност да смаже и убие всеки каним, успял да се спаси от огъня.

Което обясняваше защо вторият легион, маршируващ рамо до рамо с групата каними, беше проблем.

Те бяха алеранци.

Над четири хиляди алеранци, с всички атрибути на легион, крачеха редом до най-опасния враг в историята на Империята под знамена, които не принадлежаха на нито един от великите градове на Алера. И още по-лошо — те се движеха в идеален строй.

Преди две години Тави никога не би разбрал колко трудна е всъщност тази маневра, изглеждаща толкова проста. Постигането на такова премерено движение изискваше впечатляваща дисциплина и свидетелстваше за плашещата компетентност на този, който е обучавал тези войски.

— Създай ми обектив, ако обичаш — помоли тихо Тави.

Високият антиланец леко се надигна, наведе се над Тави и сложи ръце от двете страни на лицето му, след което разпери пръсти.

Въздухът между дланите на Макс се сгъсти и изведнъж войските под тях сякаш прескочиха стотици ярда, когато фурията на Макс изкриви въздуха така, че ги приближи до Тави.

— Това не са каларански знамена — промърмори Тави след няколко секунди.

Макс скептично изсумтя.

— Може би Калар не иска да бъде открито свързан с тях.

— Той вече нападна съседите си без предупреждение, отвлече няколко члена на семейства на равни на него Върховни лордове и уби десетки и стотици граждани със своите побъркани маниаци — каза Тави. — Наистина ли мислиш, че ще се притеснява и ще крие връзките си с канимите в тази ситуация?

— Ако така поставяш въпроса — каза Макс, — не.

Тави изсумтя слабо и издиша.

— Обърни внимание на тяхното снаряжение.

Макс постави вдигнатите ръце пред лицето си. Миг по-късно заговори.

— Старо е. Искам да кажа, че всичко изглежда добре запазено, но този дизайн на броните излезе от употреба още преди години. Има много липсващи части. Наколенници от други комплекти, копия с нестандартна дължина и други подобни — Макс изсумтя. — Никога досега не съм виждал такива знамена. Кафяво и зелено? Кой използва кафяво и зелено за знаме? Знамената трябва да бъдат ясно забележими. Това е тяхната задача.

— Именно — каза Тави тихо, гледайки по продължението на вражеската колона.

— Почти са на позиция — каза Макс и отпусна ръце. — Щом техните предни отряди пресекат онова старо корито, няма да имат никаква възможност да се оттеглят навреме.

— Виждам — каза Тави.

Макс кимна и замълча за минута. Тави гледаше как дисциплинирания, но частично екипиран легион уверено марширува в крак с много по-многобройните каними.

— Сър — каза Макс, — те са на позиция. Време е да сигнализираме на Красус, сър.

— Това няма смисъл, Макс — каза Тави. — Това може да бъде само легион от доброволци от окупираните територии. Защо са решили да се бият рамо до рамо с армията на нашествениците?

— Кой знае? Може би Насаг ги е принудил. Държи семействата им като заложници или нещо подобно.

— Не — отвърна Тави. — Насаг е твърде умен за това. Не отнемаш дома и семейството на човек, изисквайки той да ти служи и да ти се подчинява, а след това му слагаш в ръцете оръжие и му даваш четири хиляди приятели, също толкова гневни и добре въоръжени като него.

— Сър — каза Макс, — колкото по-дълго отлагаме атаката, толкова по-голяма част от авангарда на канимите ще стигне до Бойните врани в устието на долината.

— Защо? — попита Тави, без да се обръща към никого. — Защо те са там?

В гласа на Макс се прокрадна нетърпение.

— Капитане, сега това е чисто академичен въпрос. Трябва ли да заповядам атака?

Тави гледаше към долината пред себе си. Да се сражаваш с каними е едно. Вече му се беше налагало да го прави. Той ги уважаваше достатъчно, за да съжалява за необходимостта да ги убива, макар да знаеше колко малко реален избор има по този въпрос. Това беше война. Ако алеранците не убият канимите, канимите веднага ще убият алеранците — и това беше точно толкова просто, колкото звучеше.

Освен факта, че легионът, който маршируваше долу, не се състоеше от каними. Бяха алеранци. Хора, които Тави се беше клел да пази и защитава.