Джим Батчер - Фурията на капитана

Пое си дълбоко дъх и се метна на седлото. А после каза с много спокоен и далечен глас:

— И да. Точно затова не ги убих всичките.

Миг по-късно Макс скочи на коня, настигна Тави и двамата продължиха заедно към мястото на сбора.

— Това ми е достатъчно.

Той погледна назад към хребета и сподавено се изсмя.

— Какво? — попита Тави.

— Твоят сингулар те следва като сянка в продължение на две години. И в първия ден, в който не е тук, ти излизаш на полето и едва не те удушават до смърт. Ще е бесен. Както и Кайтай.

Тави дрезгаво се засмя, което предизвика болка в гърлото му.

— Не се тревожи, Макс. Ще се оправя с това.

Усмивката на Макс избледня.

— Сенатор Арнос се надяваше да постави голямо ново перо в своята шапка за това събрание с Първия лорд. Той и Военният комитет няма да са доволни, че остави канимските воини да си тръгнат.

Тави почувства как очите му се присвиват, а усмивката му се превръща в озъбване.

— Не се тревожи, Макс — каза той. — Ще се оправя и с това.

— Първо копие! — прогърмя гласът на легионера.

Валиар Маркус беше прекарал в легионите повече години, отколкото болшинството доброволци в Първи алерански бяха живели. Въпреки че стоеше трета стража и беше спал по-малко от час, краката му се спуснаха от леглото и стъпиха на евтиния килим, който беше сложил на пода на малката си, но самостоятелна палатка. Вече беше навлякъл туниката и ботушите си, когато легионерът приближи до палатката му.

— Центурион — дишайки тежко, каза Вилиус, млад легионер от Трета центурия на кохортата. — Получихме съобщение за движение на изток. Голяма армия.

— Кървави врани — изруга Маркус. — Колоната с подкрепленията — той се опита да обобщи, но замъгленият му от съня мозък отказваше да помогне. С ръмжене тръсна глава, принуждавайки я да започне да работи. — Капитанът е на път с кавалерията, рицарите и Бойните врани. Той ще се опита да задържи канимите, докато колоната не се озове зад градските стени.

Фиделиас се обърна към бронята и я облече, като затегна поредицата брекети, закрепващи централната му част, с бързи движения на пръстите, подсказващи дълга практика.

— Първа кохорта ще се разположи на земните укрепления от другата страна на бежанския лагер. Кажете на трибуни Мартинус и Келус, че им препоръчвам да поставят Седма и Девета кохорти по фланговете на Първа. Започваме след пет минути.

Вилиус удари с юмрук по бронята над сърцето и изтича навън.

Веднага след като си тръгна, Маркус се намръщи и свирепо разтърка обхванатия от спазъм участък от едната страна на врата си. Сигурно е разтегнал мускул, когато рязко се надигна и седна, събуден от дълбок сън, но нека враните да го отнесат, ако позволи на някой от тези младоци да го забележи.

Може би вече е прекалено стар за подобни неща.

Пет минути по-късно Първа кохорта, двойно по-силна от която и да е друга кохорта за сметка на своите осемстотин легионера, излезе от силно укрепената градска порта от северната страна на Тибър. Те преминаха на бегом, ботушите им удряха в унисон по каменната настилка, след това техният тътен стана приглушен, когато стъпиха върху мека земя. Маркус поведе колоната под бледото, едва надничащо иззад облаците сутрешно слънце, като тичаше до първата редица, задавайки темпото. Те преминаха през изпълнения с палатки и бараки лагер, разпрострял се на половин миля във всяка посока около град Елинарх.

Земните укрепления от другата страна на бежанския лагер не бяха обикновени стени от чували с пръст, които легионите използваха от незапомнени времена. Вместо това те бяха издигнати от глина, взета от коритото и бреговете на река Тибър, а след това изпечена до състояние, по-твърдо от повечето камъни, добивани с помощта на призователи на фурии. Тези стени бяха високи петнайсет фута и дебели двадесет фута и дори да нямаха огромната неописуема сила на каменните стени, изградени от фурии, все пак бяха значително по-ефективни от конвенционалните земни укрепления или дървени огради.

Маркус поведе кохортата на стените над широко отворената порта, където мъжете заеха позиции с обичайната скорост. Той навика няколко, допуснали леки пропуски, и миг по-късно цялата Първа кохорта беше на позиция и готова преди още легионерите от Седма и Девета да излязат извън градските стени и да се затичат към тях.

Половин час мина в нервно мълчание, докато зад тях бежанците започнаха бавно, хаотично да се оттеглят към безопасността на градските стени. Няколко рицари Аери прелетяха отгоре, движени от потоци вятър, в посока на изток и обратно. Маркус почувства познатия трепет напрежение от страха, който винаги идваше с подготовката за битка. Защитата на града от атака конкретно на този фланг беше най-лошия сценарий и никой не мислеше, че наистина ще се стигне до това — но ако канимите пресекат реката, тогава на него и другите хора тук, които бяха първата линия на отбраната, скоро им предстоеше много лоша сутрин. По-лошото беше, че всеки от тях го знаеше.