Джим Батчер - Фурията на капитана

— Милейди, моля. Вашето мнение.

— Моето мнение — каза тя тихо и всяка дума звучеше по-остро — се заключава в това, че се носят слухове, че този млад Сципио командва легиона, сякаш е роден за това. Слуховете казват, че той е показал доказателства за елегантно и мощно призоваване на фурии, в такава степен, че е издържал на атаки, унищожили офицерите на целия легион. Слуховете казват, че има поразителна прилика с младия Гай Септимус.

Фиделиас сви рамене, когато ново схващане скова врата му.

— Младите мъже в легионерски доспехи и с прическа на легионер изглеждат еднакво, милейди. Той е висок, да. Както и огромен брой млади мъже. Той има природен талант за командване. Но той е по-лош призовател от мен. Едва е покрил минималните изисквания преди първия си мандат в легионите. Можете да го намерите в документацията на Рива.

Лейди Акватайн скръсти ръце и намръщено го погледна.

— Ще трябва сама да го видя, Фиделиас. Но честно казано, той има твърде благоприятна позиция, за да бъде игнориран. В крайна сметка цял легион му е предан — легион, в който служат не един, а двама синове на Антилус Рокус, като и двамата притежават таланта на баща си. И действията му демонстрират пълна лоялност към Гай. Не съм готова да оставя без внимание някое протеже на Дом Гай свободно да обикаля с такава сила, и то готов да го подкрепи. Не и сега — усмихна се тя и това беше студена, много студена усмивка. — Почти сме на финала. Гай ще падне. Нямам намерение да оставя някакво си парвеню да обърка плановете ми.

Фиделиас бавно си пое въздух, държейки чувствата си под строг контрол. Ако лейди Акватайн почувства сега внезапното объркване на емоциите му, той беше все едно мъртъв.

— Разумна предпазна мярка — каза на глас той. — Какво искате да направя?

— Остани там, където си сега — каза тя и стана.

Лениво плесна с ръце и чертите й се размиха, промениха и се трансформираха в нещо съвсем различно от собственото й лице. Косата й промени цвета си и започна да сивее, тялото й драстично измършавя, сякаш остаря с няколко години в рамките на няколко секунди. Тя вдигна купчината дрехи, които държеше в скута си, и започна да изглежда точно като всяка от стотиците перачки, работещи за легиона — с изключение на твърдия блясък в очите й.

— И скоро — продължи тя, — когато дойде моментът, скъпи мой шпионино, ще те уведомя.

— За какво? — тихо попита Фиделиас.

Тя замръзна на входа на палатката и го погледна през рамо.

— Кога трябва да го убиеш, разбира се.

След това тя си тръгна, разтваряйки се в нарасналата суматоха на лагера. Фиделиас-Маркус отново затвори входа на палатката и видя, че ръцете му треперят. Върна се при леглото и легна в него.

Да убие капитана.

Ако не го направи, дните му са преброени. Охотно насърчавайки предателството сред чуждите слуги, Акватайн не го търпяха сред своите. Фиделиас го знаеше много добре. Самият той беше убил половин дузина по заповед на лейди Акватайн. Той се обърна срещу Гай Секстус, своя господар. Той предаде колегите си курсори. Той се обърна срещу собствената си ученичка и знаеше, че Амара никога няма да му прости. Той направи всичко това по заповед на Инвидия, защото вярваше, че тя и съпругът й са най-малко пагубния избор за бъдещето на Алера.

Но това беше преди да срещне капитана, преди младият мъж някак да изтръгне живота им и победата от пепелта хаос и отчаяние и лично да рискува своя живот, за да спаси живота на Маркус по пътя.

А сега Инвидия Акватайн му заповяда отново.

Да убие капитана.

Костите на Маркус стенеха от умора, но той лежеше, втренчен в наклоненото платнище на палатката си, неспособен да заспи.

— Капитане — каза Валиар Маркус. — Те ви очакват.

Тави се изправи, поправи края на луксозната си пурпурна туника под бронята и се увери, че униформеният му полуплащ му стои както трябва.

Всъщност досега не беше имал възможност да носи парадна униформа и след две години редовна употреба очуканата му броня изглеждаше доста невзрачно, обрамчена от великолепната тъмночервена тъкан.

— Мечът, сър — каза Маркус.

Обветреното лице на стария центурион беше сериозно, но Тави видя веселите искрици в очите му.

Тави погледна надолу и въздъхна. Правилата предписваха мечът да виси строго надолу по шева на панталона, но той, по подобие на Маркус и няколко други ветерани, го носеше под лек ъгъл. Промяната улесняваше изваждането на острието, а умният войник се възползваше от всички възможни предимства.