Джим Батчер - Фурията на капитана

Така че Маркус си убиваше времето, като монотонно крачеше нагоре-надолу по стената и от време на време ругаеше някой войник ту за хлабаво закопчан колан с меч, ту за малкото петно ръжда върху него. Ругатните му бяха творчески, безпричинно сквернословни — и обичайни. Те бяха единственият начин да ободри хората си, който можеше да предложи. От своя страна бяха и всичко, с което той можеше да се ободри.

Трибунът по тактика Келус, който беше центурион, когато отначало се присъедини към Първи алерански, бързо се качи по стената от позицията на Девета кохорта и кимна на Маркус.

— Центурион.

Въпреки че като Първо копие Маркус командваше Първа кохорта, състояща се от най-добрите легионери, Келус все още го превъзхождаше в ранг. Маркус отдаде чест и кимна.

— Сър.

— Някакви идеи какво става?

Маркус сви рамене.

— Съобщиха за неизвестни сили източно оттук.

Келус направи гримаса.

— Това го знам.

— Тогава вашите предположения няма да са по-лоши от моите.

— Мислите ли, че това е поредната учебна тревога?

Маркус сви устни.

— Не, не мисля, сър. Знам, че капитанът е достатъчно вманиачен в тях, но сега не изглежда да е така.

Келус изсумтя.

— Може ли да са каними? Никога не са успявали да пресекат Тибър в голяма група.

— Може би са измислили начин — каза Маркус. — Както и да е…

— На стената! — чу се вик отдолу.

Маркус се обърна, за да види подвижен, нисък възрастен мъж в ливрея на камериер на легиона, който стоеше долу.

— Добро утро, Магнус.

— Ще разрешите ли да се кача и да поговоря с вас? — отзова се мъжът.

— Разрешавам — махна му с ръка Маркус и камериерът забърза нагоре по стълбите. Когато се озова горе, дишаше тежко.

— Центурион, трибун — задъхано кимна Магнус. — Току-що пристигна пратеник от капитана. Иска да предам на вашите хора да се разпръснат.

Маркус вдигна вежди.

— В крайна сметка наистина е било учебна тревога — каза Келус.

Маркус се намръщи и се обърна, за да погледне внимателно пътя, който идваше от изток.

— Не — каза той тихо. — Не мисля така.

За момент там нямаше нищо, освен мъглата, затулила ранното утро, което все още не беше достатъчно топло, за да я изпари. После от изток се появиха редици маршируващи войници. Две дълги и широки колони се движеха от двете страни на пътя, оставяйки по средата място за колоната фургони и товарните животни на снабдяването. Маркус се намръщи и започна да брои, преди да осъзнае какво вижда пред себе си.

— Два легиона? — промърмори той.

— Да — тихо отговори Магнус.

— И над тях се развяват сини и червени знамена — каза Маркус. — Като нашите.

Старшият камериер присви очи към приближаващите войници.

— А-а, както си и мислех. Това са новите сенаторски играчки. Сенаторската гвардия.

Маркус изсумтя.

— Любимият проект на Арнос, нали?

— Сенаторът е свикнал да получава това, което иска — каза камериерът. — И с напредването на войната неговите аргументи получават все по-голяма подкрепа в Комитета, Сената и сред гражданите.

— И сега Сенатът също получи собствени легиони.

Старият камериер кимна.

— Две трети от бойната мощ на Върховен лорд, водена от някой толкова амбициозен като Арнос. Той ги контролира напълно.

Маркус затаи дъх.

— Значи добрата новина е, че канимите не са преминали реката — той каза следващите думи по-гръмко с ясното съзнание, че веднага ще се разпространят по стената. — Днес няма да има битка.

— А лошата новина — каза тихо камериерът — е, че…

— Военният комитет замисля игрички в Елинарх — каза Маркус с мрачен тон.

— Нека великите фурии ни помагат. Да.

— Благодаря ти, Магнус — каза Първото копие. — Изглежда, че това се превръща във ваш вид борба.

Старшият камериер на легиона въздъхна.

— Да. А сега, ако ме извините, ще отида и ще се опитам да измисля къде да ги настаним — той им кимна и си тръгна.

Келус стоеше до Маркус, намръщено гледайки към приближаващите легиони.

— Тук нямаме нужда от помощта им — каза той. — Ние сами удържахме града в течение на две години.

— А също така проливахме кръв през тези две години — каза Маркус спокойно. — Нямам нищо против да оставя някой друг да поеме тази част за кратко, сър.

Келус изсумтя и се върна при хората си, където по мнението на Маркус трябваше да бъде от самото начало. И все пак младият трибун беше прав в едно. Присъствието на Арнос тук — начело на два пълни, не по-малко, легиона — със сигурност не беше добър знак.