Джим Батчер - Фурията на капитана

Но уставът си е устав и Тави се задържа, за да нагласи оръжието правилно. После кимна на Първото копие и влезе в конферентната зала.

Конферентната зала беше построена в подземната каменна част на командната сграда, веднага след като Първи алерански отблъсна първоначалния натиск на канимите. Стаята с голяма каменна пясъчна маса и напомнящи на училище дъски за писане по стените беше проектирана така, че да побира командния състав на два легиона — два пъти повече, отколкото някога се бяха събирали всъщност.

Сега обаче помещението беше задушно и тясно, препълнено с четиридесет от най-могъщите мъже и жени в Алера.

Тави разпозна по лице само няколко, въпреки че можеше да определи кои са повечето от останалите по техните цветове и репутация.

Гай, разбира се, седеше в предната част на залата на малка платформа, издигаща се на няколко инча над пода. Той беше заобиколен от двама гвардейци на короната и сър Сирил, който като домакин на срещата седеше до него, а на крака металната му протеза блестеше в светлината на магическите лампи.

Из цялата зала стояха други забележителни представители на Империята: Върховен лорд и Върховна лейди Плацида бяха в центъра на първия ред, седнали до престарелия Върховен лорд Церес. Сър Майлс, капитан на Легиона на короната, седеше до него, въпреки че Тави нямаше представа защо устата на Майлс е толкова широко отворена. В крайна сметка без съмнение някой е казал на Майлс за ролята на Тави като Руфус Сципио. По-близо до задната част на залата, мързеливо подпрян на стената като отегчен ученик, стоеше мъж, който можеше да бъде само Върховен лорд Акватайн. Няколко души, чийто език на тялото ги определяше като близки приятели на Акватайн, стояха близо до него. На срещуположния на Акватайн край на залата стоеше графиня Амара, заемайки абсолютно същата поза, вероятно като тънка насмешка над втория по могъщество човек в Империята — и, разбира се, в позиция, която й позволяваше да следи всичко, което правеха Върховният лорд и неговите съратници.

Сенатор Арнос, ръководителят на Военния комитет, заедно с дузина помощници и съюзници заемаха целия втори ред и Тави усети как студеният, пресметлив поглед на мъжа го преценява при влизането му.

— А-а — каза Гай. Дълбокият му, кадифен глас изпълни стаята, когато заговори. — Добре дошъл, капитан Сципио. Благодаря ви, че дойдохте.

Тави се поклони ниско пред Първия лорд.

— Разбира се, сър. С какво мога да ви услужа?

— Ние бихме искали да чуем за всички последни развития в хода на кампанията — отговори Гай. — Сър Сирил ме увери, че вие сте най-подходящ да разкажете накратко за случилото се тук — Гай посочи предната част на залата. — Ако нямате нищо против.

Тави още веднъж склони глава и отиде в предната част на залата. Той се поклони на събраните благородници и капитаните на легиони, пое дълбоко въздух, подреди мислите си и започна.

— Както всички знаете, Първи алерански удържа Тибър срещу нахлуването на канимите, още откакто те акостираха тук в нощта на червените звезди преди две години. Оттогава сме имали няколко големи сблъсъка с тях, както и множество малки схватки. Не беше лесно…

— Не би могло да е чак толкова трудно — прекъсна го сенатор Арнос. Сенаторът беше дребен мъж, модната му дълга коса беше сресана назад и събрана в опашка. — В крайна сметка начинаещ командир задържа нашественици, които превъзхождат собствения му полуобучен легион десет към едно или повече, ако вашата оценка на силите е точна.

Тави почувства проблясък от безпокойство и тревога при суровия, раздразнен тон в гласа на сенатора, и усети как те бързо се сливат във вълна от гняв към това, за което намекваха думите му. Тави си напомни, че ако някой иска да го дискредитира, провокирането на емоционална реакция би било идеалният начин да го постигне, и затова сдържа емоциите си.

— Редица фактори бяха в наша полза — отговори Тави със спокоен и равен глас. — Най-важният от тях беше разколът в командването на канимите, между водача на кастата на воините Насаг и водача на кастата на шаманите Сари. Успяхме да ги настроим един срещу друг и да осуетим първите атаки. Въпросът за техния брой не подлежи на съмнение, сенаторе. За тези две години той бе потвърден от множество източници.

— Да, да — нетърпеливо се отзова Арнос. — Въпросът, на който, сигурен съм, че всички искат да получат отговор, капитане, е защо все още не сте изхвърлили кучетата в проклетото от враните море. Числено превъзходство или не, вашите рицари превъзхождат всичко, което канимите имат.