Джим Батчер: Фурията на капитана

Амара плавно се рееше в бавно, постепенно спускане през студените, тежки струи дъжд, приближавайки към лагера на Легиона на короната.

Сирус, въздушната й фурия, я държеше на плещите на миниатюрна буря и макар тя да беше в кожената си летателна униформа, която всеки летящ намираше за необходима, имаше чувството, че студът се просмуква в нея и я кара да се тресе.

Три въоръжени фигури излетяха и се насочиха към нея, носени от собствените си фурии. Амара забави и увисна на място, за да ги изчака. Това беше третият и последен периметър около лагера. Един от рицарите с ръце показа условните сигнали, докато другите двама заеха позиции над нея, готови да я нападнат във всеки един момент.

Амара разпозна мъжете по лице, точно както и те нея, но в тези смутни времена дружеското лице не беше гаранция за дружеско отношение. Тя им отговори с условния сигнал и едва тогава тримата рицари Аери свалиха ръце от оръжията си и се престроиха около нея като дружески ескорт, докато тя уморено летеше последната миля до лагера.

Амара се приземи не на стандартното място за кацане, разположено недалеч от оградата на лагера. През последните три дни беше прелетяла повече от три хиляди мили и самата мисъл да върви през лагера можеше да я изпрати в безсъзнание.

Тя се спусна до командната палатка, въпреки забраняващите правила и вдигнатата от Сирус пушилка. Омекналите й от умора крака затрепериха, след като тя прехвърли тежестта върху тях и спря да се поддържа с помощта на Сирус.

— Графиньо — посрещна я дребен, строен мъж с рядка сива коса, подстригана в стила на легионите. Изглеждаше доста елегантно в изисканата си туника, но Амара знаеше, че Енос, самият той бивш курсор, беше един от най-смъртоносните ножове на Алера. Мекото неодобрение в гласа му не можеше да отслаби неговата усмивка.

— Долетяхте тук за собствено удоволствие, както виждам.

— Съжалявам, че ви създадох допълнителна работа, Енос — отговори Амара, когато влязоха в най-близката палатка и се скриха от дъжда.

— Глупости. Ще изпратя някой от нашите подтрибуни по снабдяването да почисти. Ние, камериерите, сме твърде значими за подобни задачи, знаете.

Той й предложи топла кърпа и след като тя я използва, за да избърше лицето и ръцете си, й пъхна димяща чаша в ръцете. Амара отпи глътка от гъстия бульон и изстена от удоволствие. Дългите полети винаги я оставяха ужасно гладна, а през последните няколко дни тя имаше много повече полети, отколкото храна.

— Ти си светец, Енос.

— Съвсем не, графиньо — отговори той. — Това е най-малкото, което мога да направя за някой, който току-що е подобрил с цял ден предишния рекорд за скоростен полет от столицата до тук.

— Първият лорд няма да ми плати за скоростта — каза Амара и му се усмихна. — Колко спечелихте?

— Четиринадесет сребърни бика — отговори Енос и тонът му беше безсрамно самодоволен. — Старшият камериер на лорд Акватайн просто не може да се контролира, когато стане въпрос за хазарт.

Амара довърши бульона и Енос веднага й пъхна друга чаша в ръката, този път с чай. Тя го опита. Възхитителен. Може би дори ще успее да измине целия път до топлото легло, преди да рухне от изтощение.

— Свободен ли е?

— Капитанът е на среща с лорд Акватайн — каза Енос. — Но каза да ви заведа при него веднага щом пристигнете.

— Акватайн — промърмори Амара. — Страхотно. Благодаря ви, Енос.

Енос леко й се поклони с нова усмивка и Амара влезе в палатката на командира. Зимите тук на юг не бяха толкова мразовити, колкото в по-северните райони на Алера, но въпреки това бяха студени, влажни и дъждовни.

Палатката беше двойна, като външната беше малко по-голяма и така се създаваше слой топъл въздух между вътрешното и външното пространство. Амара отметна едно платнище, после второ, и влезе в палатката на капитан Майлс.

Това беше доста просторно помещение, осветено от три ярки магически лампи, висящи на централен стълб. Самият стълб беше част от голяма пясъчна маса в центъра на палатката, изобразяваща релефа на местността между лагера на легиона от едната страна и град Калар от другата, с малки фигурки, представящи различни родове войска, разпръснати около него.

В допълнение към пясъчната маса обстановката включваше бюро, няколко походни стола, самотен малък сандък и сгънато спално бельо върху походното легло, единствените лични вещи на Майлс.