Джим Батчер - Фурията на капитана

Майлс изпроводи с поглед Акватайн, после взе тенекиеното войнишко канче, което стоеше на пясъчната маса, и изгълта остатъците от течността, която миришеше на бира.

— Високомерно магаре — промърмори той и погледна Амара. — Отново го прави.

— Прави какво? — попита Амара.

Майлс посочи пясъчната маса.

— Причинява загуби във войските на верните на Гай хора.

Амара примигна.

— Как?

— Не мога да докажа нищо в съда. Легионите на Акватайн се бият редом с нас, но винаги се придвижват или малко по-бавно, отколкото е необходимо, или прекалено бързо. И когато започне битката, на Легиона на короната му се пада най-трудното — той със сила тръсна канчето на пясъчната маса. Песъчинките подскочиха от удара. — Моите хора умират, а аз, враните да го вземат, не мога да направя нищо по въпроса.

— Той е много добър в подобни неща — каза Амара.

— А аз не — отвърна Майлс. — Той иска да ни принуди да се сражаваме срещу Калар, което ще ни направи твърде слаби, за да се противопоставим на легионите му в мига, в който всичко тук приключи.

— Затова ли спорите за стратегията? — предположи Амара.

Майлс изсумтя и кимна.

— Достатъчно трудно е да се сражаваш с противника пред себе си и без още един, маршируващ редом — той разроши и без това стърчащата си коса. — И Комитетът оказва твърде голямо влияние върху нашите стратегически планове. Комитетите не печелят войни, графиньо.

— Знам — тихо каза Амара. — Но вие знаете положението на Първия лорд. Има нужда от подкрепата на Сената.

— Има нужда от тяхното финансиране — каза Майлс с гневен тон. — Сякаш не е в правото си да очаква лоялност от тях по време на криза, просто въз основа на това кой е той.

Той се обърна и удари празното канче в пясъчната маса.

— Две години. Две години упорита борба с психарите на Калар насред тези от враните забравени блата. Трябваше да дойдем при Калар веднага след като той нападна. Сега максимумът, на който се надяваме, са тежки кървави битки в блатата и обсада на града, която може да се проточи няколко години. На всеки паднал в битка имам трима, умрели от болести. И преди съм виждал лоши кампании, графиньо, но от тази направо ми се повдига.

Амара изгълта чая и кимна.

— Значи мога да предположа, че искате да съобщите на короната, че желаете да бъдете освободен от командването?

Майлс шокирано я погледна. После каза:

— Разбира се, че не.

— Добре.

— На кого можете да разчитате тук, ако не на мен? — сърдито попита Майлс.

— Просто си помислих…

— Какво? Че няма да издържа — изсумтя Майлс. — Не. Ще измислим нещо.

Той се обърна към пясъчната маса.

— Но имаме основен проблем, който трябва да бъде решен.

Амара пристъпи към масата до него и се приготви да слуша.

— Калар и неговите сили не са трудни за удържане. Ако се отдалечи твърде далеч от крепостта, ще го смажем или дори ще превземем града. Имаме достатъчно сили за това — той кимна към „северната“ страна. — Но канимите са съвсем различна работа. Когато бяха отблъснати при Елинарх, те не взеха страната на Калар, но и не воюват с него. И самото им присъствие вече защитава северния му фланг.

— Докато присъствието му защитава техния южен фланг.

— Точно така — каза Майлс. Само по себе си това е достатъчно лошо. Но ако те наистина започнат да поддържат Калар, това веднага ще промени значително баланса на силите.

— Това е една от причините да съм тук — каза Амара. — Гай ме изпрати, за да разбера какво ви трябва, за да приключите с Калар.

— Едно от две неща. Или да концентрираме по-солидни сили на южния фланг и да тръгнем за решителна победа, или да неутрализираме канимите на северния фланг, така че да можем да ударим Калар от две страни едновременно.

Амара направи гримаса и кимна.

— Подозирам, че знам в по-голяма или по-малка степен каква ще бъде темата за обсъждане на съвета в Елинарх.

Майлс мрачно кимна и се намръщи, гледайки към миниатюрните войски, разгърнати на пясъчната маса.

— Проклети бунтовници. Трижди проклети каними. Ако всички слухове за този нов капитан Руфус Сципио са верни, човек би си помислил, че вече е натикал тези кучета обратно в кървавото море. Най-вероятно е просто късметлия.

— Може би — каза Амара, опитвайки се да запази неутрално изражение на лицето. От известно време тя очакваше реакцията на Майлс за личността на новия капитан и не искаше сега да му дава подсказки. — Мисля, че времето ще покаже.

— Късметлия — промърмори Майлс.