Джим Батчер - Фурията на капитана

Кайтай се намръщи, но след това се наведе, целуна го нежно и притисна слепоочие към него.

— Ти си луд. И аз съм луда, щом ти обръщам внимание. Но добре.

Тави нежно се притисна към главата й.

— Благодаря.

— Но, разбира се, си запазвам правото да променя мнението си.

— Разбира се — каза Тави и изкриви уста в уморена усмивка. Пое си дълбоко дъх и събра сили. — Отлично. Още един опит да призовем тази фурия на камъка и можем да кажем, че денят не е минал напразно.

— Не — каза Кайтай абсолютно непоколебимо. — Достатъчно практика за днес. Има много по-належащи проблеми, които се нуждаят от твоето внимание.

Тави примигна.

— Какви?

С едно грациозно движение Кайтай се измъкна от бялата си туника и притисна голата си кожа към гърдите на Тави. Ръцете й се увиха около врата му, а устните й се притиснаха към устните му в изгаряща целувка.

Тави издаде слаб протестиращ звук, но миризмата й — на смачкани диви цветя, детелина и сапун — се разнесе наоколо и изпълни всичките му сетива, а всепоглъщащият, страстен пламък на целувката, топлината на устните и настойчивостта на ръцете й не му оставиха друг избор, освен да отговори със същото.

Внезапно Тави разбра, че няма никакви основателни причини да разубеждава момичето и можеше само смътно да предполага защо смята, че е трябвало да се опита да го прави. Ръцете му се плъзнаха по талията й, галейки нежната бяла кожа на голия й гръб и изследвайки грациозната сила на мускулите, криещи се под горещата й кожа, и той я целуна в отговор с все по-нарастващ плам.

Кайтай издаде нисък страстен звук и едва не разкъса туниката на Тави. Тя го бутна, но той се обърна и се озова отгоре, притискайки гърба й към гъстата трева. Тя издаде къс чувствен смях и се надигна, за да посрещне новата му целувка.

После плъзна ръце по раменете и гърба му, като сластно прекара нокти по кожата му — усещането беше толкова дълбоко и опияняващо, че той не забеляза конника, който се приближи толкова близо до тях, че ботушите му бяха на една ръка разстояние от неговия нос.

Тави извика и почувства, че започва да се изчервява от корените на косата до върховете на пръстите си. Напипа туниката си и седна, твърдо убеден, че ще умре от целомъдрен срам.

Кайтай известно време лежа мълчаливо на тревата, очевидно безразлична към голотата си, след което изпусна кратка тъжна въздишка, преди да седне по абсолютно същия начин.

— Здрасти, Ена.

— Добър ден, Кайтай — отвърна ездачката. Ена носеше ботуши и панталони в алерански стил, точно като Кайтай, но коженото й яке беше скроено по образец на легионерските брони. Подобно на Кайтай, косата й беше подстригана и дългата грива спокойно се стичаше по гърба й, но за разлика от нея, тя беше боядисана в яркосин нюанс.

Жената-марат, ветеран от Конския клан, държеше в една ръка обичайното за кавалеристите копие и се усмихваше, гледайки надолу към тях.

— Знаете ли, не е нужно да спирате заради мен. Имам време да се полюбувам на алеранеца, който си избрала.

Кайтай отвърна на усмивката й.

— Гледането е всичко, което ти остава.

Ена наведе глава встрани, открито изучавайки Тави с абсолютно непоносима непосредственост, карайки го да се чувства още по-смутен, отколкото беше.

— Винаги ли е толкова розов? — попита Ена. — Или просто прави така, за да те забавлява?

— Кървави врани — промърмори Тави, пъхайки ръце в туниката си.

Кайтай избухна в смях и каза:

— Той постоянно ме забавлява, братовчедке.

Ена се намръщи и каза:

— Но той не е кон.

— Никой не е съвършен — спокойно парира Кайтай.

Тави прочисти гърло и си напомни кой е капитанът на легиона.

— Центурион — каза той, заставяйки гласа си да звучи премерен и спокоен, както винаги, когато беше зает със задачите на легиона. — Искате нещо да доложите ли?

Веселите искри и заинтересуваността останаха в очите на Ена, но тя се съсредоточи и отдаде чест, удряйки с юмрук в гърдите.

— Капитане. Сър Сирил ви изпраща най-добрите си пожелания и смята, че ще искате да знаете, че Ерен се е върнал.

Тави рязко я погледна и си пое дълбоко дъх. Сърцето му подскочи в гърдите и някак замръзна едновременно от радост и безпокойство. Ерен се беше завърнал жив от опасната си мисия в окупираните алерански територии. Сега те се владееха от безмилостните каними и Тави изпита огромно облекчение, че Ерен е невредим. Но от друга страна, мисията му не предполагаше, че ще се върне толкова скоро, и това беше причината за притеснението на Тави.