Джим Батчер - Фурията на курсора

Тави сплете пръсти и се вгледа в дъската за лудус. Черни и бели квадрати лежаха в равни редове единадесет на единадесет, а оловните фигури, боядисани също в черно и бяло, стояха плътно върху тях. На втората дъска, пет на пет квадрата, закрепена на малко метално скеле точно над центъра на долната дъска, имаше само няколко фигури. Жертвите на войната стояха на масата до дъската.

Играта беше в разгара си и наближаваше моментът, когато трябваше да се направят размени и жертви, водещи към финала. Това и беше смисълът на лудус. Тъмните легиони на Тави бяха претърпели по-тежки загуби от тези на неговия съперник, но той държеше по-силни позиции. Стига да можеше да задържи тези позиции и при условие че опонентът му не заложи някакъв дяволски капан, който той, Тави, да не забележи, имаше голям шанс да спечели.

Той взе един от своите лордове и вдигна фигурата горе на дъската, представляваща небето над бойното поле, за да окаже допълнителен натиск върху обсадените позиции на водещите фигури на белия противник.

Неговият опонент издаде нисък, спокоен звук, който най-много наподобяваше на ръмжене на някакъв голям и сънен хищник. Тави знаеше, че звукът изразява същите емоции като леко подсмихване при човек, но не забрави нито за секунда, че опонентът му не е човек.

Канимът беше огромно същество, надхвърлящо девет фута изправено. Козината му беше тъмна, дебела, гъста и твърда по цялото тяло, с изключение на ръцете-лапи и отделни участъци по тялото, където през козината по кожата се виждаха тежки белези. Главата му беше като на огромен вълк, макар и малко по-широка от тази на звяра, а муцуната завършваше с широк черен нос и челюсти, пълни с остри бели зъби. Триъгълните уши стояха изправени и насочени напред, съсредоточени върху дъската за лудус. Широката му опашка мърдаше насам-натам, издавайки постоянната работа на мисълта, златистите очи бяха присвити. Тави никога не беше срещал нещо, което да мирише така, както миришеше канимът — беше тежък мирис на мускус и плесен, примесен с нещо като метал и ръжда, въпреки че бронята и оръжията бяха отнети на канима от цели две години.

Варг се беше сгърбил, седнал на пети от другата страна на дъската, отказвайки стол. Въпреки това очите на канима бяха с фут по-високо от очите на младия човек. Те седяха заедно в килия в Сивата кула — непристъпния имперски затвор на Алера, от който беше невъзможно да се избяга.

Тави се подсмихна. Не съвсем непристъпен. Бягството от него беше „почти“ невъзможно.

Както винаги, мислите за събитията от Зимния фестивал отпреди две години изпълниха Тави със смесица от гордост, унижение и тъга. Дори и след всичкото това време понякога сънищата му бяха посещавани от виещи чудовища и потоци кръв.

С усилие се застави да не мисли за болезнените спомени.

— Какво е толкова смешно? — попита той канима.

— Ти — каза Варг, без да вдига поглед от дъската. Гласът му беше бавен, нисък, думите звучаха странно сдъвкани и накъсани от устата и зъбите на канима. — Агресивен си.

— Това е пътят към победата — каза Тави.

Варг протегна тежка лапа и избута напред с дългия си остър нокът фигурата на белия Върховен лорд. Този ход неутрализира последния ход на Тави на небесната дъска.

— Победата е много повече от проста свирепост.

Тави вдигна фигурата на легионера и помисли, че може скоро да започне атака.

— Защо?

— Свирепостта трябва да се контролира с дисциплина. Свирепостта е полезна само ако се използва на правилното място… — Варг вдигна ръка и премести фигурата на холтъра от небесната дъска, вземайки легионера. После се облегна назад и кръстоса ръце — … и в правилното време.

Тави се намръщи, гледайки дъската. Той беше обмислил този ход и възможните планове на канима, но го намери за твърде неортодоксален и непрактичен, за да се притеснява от него. Но в този момент фините маневри вече промениха баланса на силите на дъската за лудус.

Тави анализира възможните ответни ходове и отхвърли първите два като безполезни. После за свой ужас откри, че следващите десет варианта също са неприемливи. В рамките на двадесет хода всеки един от тях щеше да доведе до серия от размени, които ще позволят на канима и неговите числено превъзхождащи сили да контролират играта, а също да проследи и лесно да залови Първия лорд на Тави.