Джим Батчер - Фурията на курсора

— Възможно е, ваше величество — усъмни се Тави. — Но и вашият план може да се провали.

Гай поклати глава, усмихвайки се.

— Този — не.

— Откъде знаете?

Първият лорд вдигна вежди.

— Инстинкт.

Тави се усмихна:

— Да, сър — после се изправи: — Какви ще са указанията ви за мен?

— Трябва да видим военната ти подготовка — Първият лорд се замисли, — но никой от легионите, които предпочитам, не започва тренировки преди следващата година. А аз искам да започнеш по-рано.

Гай извади пергамент от туниката си и го хвърли на Тави.

— А дотогава трябва да се занимаваш с нещо. Затова тръгваш на път.

Тави се намръщи, гледайки подозрително към пергамента:

— Къде?

— В долината — отговори Гай. — Руините на Апия, за да бъдем точни, за да се учиш при маестро Магнус.

Тави примигна и се ококори:

— Какво?

— Ти завърши втория семестър като академ и само великите фурии знаят какви занимания може да си намериш, ако те оставя тук с твоите номера. Прочетох статията ти за римското изкуство. Както и Магнус. Той се нуждае от научен сътрудник — каза Гай. — Предложих теб и той се възползва от възможността да те получи за шест месеца.

Челюстта на Тави увисна:

— Но… Господарю, моите задължения…

Гай поклати глава и каза:

— Повярвай ми, не ти правя подарък. Може да ми потрябваш там, в зависимост от това как ще се развият събитията. Освен ако, разбира се, не ти се отива.

Тави усети как устата му се разплува в невярваща усмивка.

— Не, сър! Искам да кажа, да, разбира се, ваше величество, считам го за чест.

— Великолепно — каза Гай. — Тогава тръгваш на разсъмване. И помоли Гаел да достави тези писма вместо теб.

Тави рязко си пое дъх. Гаел, студентка и съученичка на Тави, никога не е била истинска Гаел. Истинската я бяха убили и хладнокръвно подменили, преди той да се запознае с нея. Шпионката, която направи това, Кървава врана от Каларан на име Рук, беше приятелка на Тави в течение на две години, преди той да разбере истината за нея.

Вместо да я разкрие, Гай я остави така, за да снабдява нейния господар с дезинформация.

— Мислите, че тя ще предаде това на Калар?

— Това ли? Абсолютно — каза Гай.

— Мога ли да попитам…? — каза Тави.

Гай се усмихна.

— Пликът съдържа рутинна поща и един ред за Акватайн, информиращ го за намерението ми законно да го назнача за мой наследник.

Веждите на Тави плъзнаха нагоре.

— Искате да накарате Калар да действа срещу Акватайн, за да укрепите позицията си на трона.

— Той ще реагира — съгласи се Гай. — Вярно, че е малко луд и поради това непредсказуем, затова трябва да имам колкото се може повече очи и уши на юг. Носи моята монета винаги със себе си.

— Разбирам, ваше величество — каза Тави, докосвайки старата сребърна монета, висяща на верижка около врата му. Горчивината на спомените го накара да замълчи за миг. — А Гаел?

— Ако планът ни успее, тя ще стане безполезна за короната — каза Гай с тих, но твърд глас.

— Да, ваше величество — каза Тави и се поклони. — А Фейд, сър?

По лицето на Гай пробяга едва забележима сянка:

— Какво за него?

— Той е с мен от… откакто се помня. Предположих, че…

— Не — каза Гай с тон, недопускащ друго мнение. — Имам друга работа за Фейд.

Тави срещна безкомпромисния поглед на Гай за един дълъг и безмълвен момент. После леко кимна в знак на съгласие.

— Да, ваше величество.

— Тогава да не губим повече време — Гай се надигна. — Ах, да — каза той, обръщайки се. — Ти случайно да не спиш с посланика на маратите, Тави?

Тави почувства как устата му отново се отваря. Бузите му пламнаха толкова силно, че той си помисли, че могат буквално да експлодират.

— Хм, ваше величество.

— Надявам се, че разбираш последствията. Никой от вас не владее фурии, които биха могли да попречат на зачеването. И повярвай на думите ми, бащинството много усложнява живота.

Тави отчаяно искаше земята под него да се отвори и да го погълне, смачквайки го в голямо мазно петно.

— Ние, ъъъ… Ние не правим това — каза Тави. — Това, м-м, е, като цяло, съвсем друго. Това не е…

Очите на Гай заискриха:

— Разговаряте?

Тави се хвана за главата.

— О, кървави врани. Да, сър.

Гай непринудено се усмихна.

— Едва ли си спомням какво е — каза той, — но тъй като открай време при младите не се е получавало, а и няма да се получава — да се сдържат, аз май би трябвало да съм доволен от вашите, хм, алтернативни занимания.

Усмивката на Гай угасна.