Джим Батчер - Фурията на курсора

Или дори да я убие.

Всичко това й пречеше да играе своята роля. Приятелството и лекото общуване бяха изключително съблазнителни. Постоянно опитваше да се разсее от празните мисли за предателство, вместо да се концентрира върху другите неща. Ако не беше опитен призовател на вода, възглавницата й всяка вечер щеше да е мокра от сълзи. Тези мисли дори можеха да застрашат прикритието й, така че тя ги гонеше колкото се може по-далече.

Точно това правеше и в момента, когато паланкинът най-накрая се приземи в сърцето на лятната мараня на изнемогващия от жега Калар. Тя беше длъжна да демонстрира професионално спокойствие в лицето на своя господар, но само мисълта за възможността за провал предизвикваше в нея прилив на ужас и болезнени предчувствия. Стисна юмруци, затвори очи и си напомни, че е твърде ценен инструмент в ръцете му, за да се страхува да не бъде отстранена.

Не помогна много, но поне запълни последните минути на полета, до момента, когато наситената миризма на Калар — или по-скоро, вонята на гниещи зеленчуци — не проникна в носа и гърлото й. Не й се налагаше да поглежда през прозореца и да гледа суетящия се от сутрин до вечер град. Девет десети от него представляваше мръсотия и мизерия. Закритият паланкин се спусна в останалата десета част, до великолепната крепост на Върховния лорд, директно върху стените на бастиона, точно както правеха такива паланкини много пъти дневно.

Тя си пое дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои, взе документите, сложи качулката, за да не бъде разпозната от някой от наблюдателите, и забърза надолу по стълбите, а после през двора на крепостта — към резиденцията на Върховния лорд. Пазачите разпознаха гласа й и не я накараха да сваля качулката си. Лорд Калар вече им беше показал отношението си към посещенията й, така че дори неговата охрана не би посмяла да го разгневи. Тя забърза право към кабинета му.

Калар четеше нещо, седнал на бюрото си. Не можеше да бъде наречен едър или солиден човек, въпреки че ръстът му беше над средния. Носеше риза, изработена от лека, почти прозрачна сива коприна, и панталони, изработени от същия материал, но тъмнозелени на цвят. На всичките му пръсти блестяха пръстени с камъни в различни нюанси на зеленото, а на челото — стоманена лента. Имаше тъмна коса и очи, подобно на повечето южняци, и дори би могъл да се нарече привлекателен, въпреки че беше принуден да носи козя брадичка, за да скрие безволевата си челюст.

Рук знаеше как да се държи. Застана пред вратата, без да каже и дума, в очакване на момента, когато Калар ще се откъсне от четенето и ще я погледне.

— И така — измърмори той, — какво те води у дома, Рук?

Тя свали качулката си, склони глава и пристъпи напред, за да сложи документите на масата на лорда.

— Повечето от тях са рутинни. Но смея да предположа, че с ето това ще искате да се запознаете незабавно.

Той изсумтя в отговор и лениво посегна към плика, след което го повъртя в ръце, без да бърза да го отвори.

— Тази информация би трябвало да е зашеметяваща, ако искаш да оправдаеш риска от разкриване, на който си се изложила, напускайки столицата. Ще бъда много недоволен, ако се лиша от толкова ценен инструмент заради някаква глупост.

Гневът заля Рук, но тя с нищо не се издаде и отново склони глава.

— Повелителю мой, смея да твърдя, че тази информация е по-ценна от всеки шпионин под каквото и да е прикритие. Готова съм да заложа живота си на това.

Веждите на Калар скочиха нагоре.

— Считай, че току-що направи точно това — каза той тихо. После отвори плика и започна да чете.

Всеки човек, притежаващ властта и опита на Калар, доста лесно крие емоциите си от онези около него, точно както Рук криеше своите от Върховния лорд. Всеки, който притежава достатъчно умения на призовател на вода, може да научи много за човек от неговите реакции, както физически, така и емоционални. Разбира се, най-влиятелните лордове на Алера бяха обучени в умението да сдържат емоциите си, за да не дават никакъв шанс на такива призователи.

Но Рук нямаше нужда да прибягва до магия, за да прочете човек. Тя притежаваше проницателност, усъвършенствана от годините опасна служба и нямаща отношение към магията. Нито един мускул не трепна по лицето на лорда, но тя беше абсолютно сигурна, че новината разтърси Калар до дъното на душата му.

— Откъде взе това? — настоятелно попита той.

— От пажа на негово величество. Успа се и трябваше да тича към вятърното пристанище. И тъй като сме приятели, ме помоли да предам това съобщение вместо него.