Джим Батчер - Фурията на курсора

Тави изпусна слабо ръмжене, когато целувката го накара да пламне от желание. Той пъхна ръце под края на туниката и ги плъзна по нежната, пареща кожа на талията и гърба.

— Може би ще пробваме ваната?

Тя прекъсна целувката, само за да каже:

— Тук. Сега. Ваната после.

После тя сграбчи с две ръце туниката му, скосените й зелени очи бяха страстни и диви, и го издърпа към спалнята.

Тави спря на прага и изпъшка.

— Чакай.

Гледайки в очите на Кайтай, Тави си помисли за гладна лъвица, която се готви да скочи, бедрата й се полюляваха, прилепнали към него, но тя спря в очакване.

— Лампата — въздъхна Тави. — Докато свети, часовите знаят, че съм на разположение, и ще пускат посетители.

Очите на Кайтай се присвиха.

— И?

— И има много малко неща, които мога да направя по въпроса. Трябва да отида да намеря Макс или някой друг.

— Защо?

— Защото не мога просто да кажа на светлината да изгасне.

Стаята потъна в мрак.

От шока Тави седна на пода.

Стоеше така и изпитваше странно, трептящо чувство в стомаха, а по главата сякаш тичаха множество малки остри крачета. Усети как космите по ръцете му настръхват.

— Алеранецо? — прошепна Кайтай, гласът й беше нисък, почти благоговеен.

— Аз… — проговори Тави. — Аз само казах… Аз исках тя да изгасне. И…

В един миг огромното значение на този факт го порази. Той забеляза, че хрипти, не можеше да диша нормално.

Той каза на фурията на лампата да угасне.

И тя угасна.

Той я накара да угасне.

Направи го сам.

Той подчини фурията.

— Светлина — заповяда шепнешком след малко. — Искам светлина.

И тя се появи.

Тави погледна Кайтай с широко отворени очи и тя му отвърна със също такъв недоверчив поглед.

— Кайтай. Аз го направих. Аз!

Тя продължи да го гледа внимателно.

— Светлина, изгасни! — каза Тави. Светлината угасна и той веднага каза: — Светлина, светни! — така и стана. — Кървави врани! — изруга Тави със смях в гласа. — Угасни! Светни! Угасни! Светни! Угасни! Кайтай, видя ли?

— Да, алеранецо — каза тя с тон, пропит с внезапна и дълбока обида. — Видях.

Тави се засмя и тупна с пета по каменния под.

— Светни!

Светлината отново се появи и освети намръщената Кайтай, застанала до него с опрени на хълбоците ръце.

— Какво? — попита Тави.

— През цялото това време — каза тя. — Ти се притесняваше. Тормозеше се заради това. Уверен, че това е толкова ужасно. Заради това?

— Ами. Да. Угасни!

Кайтай въздъхна.

— Типично.

Чу се шумолене на дрехи.

— Какво имаш предвид? — попита Тави. — Светни!

Когато лампата отново се запали, тя стоеше пред него, гола и прекрасна, и Тави едва не се пръсна от желание, когато вълна от страст, радост, любов и триумф го заля.

— Това, което имах предвид, алеранецо — каза тя тихо, — е, че през цялото това време ти се държиш така, сякаш това е някаква колосална задача. Когато всичко е толкова просто — тя се обърна, за да види фурията на лампата, и решително каза: — Угасни.

Лампата угасна.

И преди Тави да успее да се възстанови от шока, Кайтай го притисна към пода и покри устата му с целувка.

Тави реши, че тази проклета от враните лампа може и да почака.

Имаше много по-важни неща.