Джим Батчер - Фурията на курсора

— Как се чувстваш?

Амара въздъхна.

— Сигурно си мислиш, че вече съм свикнала с болката за всичките тези години. Имам ги всеки месец, още откакто станах на тринайсет — тя поклати глава. — Не нямам гърчове и най-малкото повече няма да хленча.

— Това е добре — тихо отговори Бърнард. — Ето чай от мента, любимият ти. И малко печено пиле…

Той прекоси стаята до мястото, където тя седеше свита в кресло пред камината. Въпреки летните горещини, дебелите каменни стени на цитаделата на Церес охлаждаха въздуха вътре така, че й беше некомфортно, особено по време на болките й.

Поради уморителното пътуване, синините, ожулванията, изкълченото рамо и отвратителните спомени за смърт и насилие, разочарованието й достигна чудовищни размери.

Дотолкова, че тя прие предложението на Бърнард да присъства на съвещанието с Първия лорд и Върховни лордове Церес и Плацида, без да напуска това място.

Може би това беше непрофесионално от нейна страна. Но едва ли върхът на професионализма би била истерията, на която можеше да се поддаде в неспособност да понесе тежестта на всичко, което се стовари върху нея.

Без съмнение по-късно щеше да съжалява за това решение, когато спомените за болката отшумят, но сега, страдайки непоносимо физически и емоционално, тя не жалеше време за възстановяване.

— Как мина съвещанието? — попита тя.

Бърнард сложи подноса на коленете й, махна капака от пилето и й сипа сметана в чая.

— Яж. И пий.

— Не съм дете, Бърнард — каза Амара. Прозвуча рязко, въпреки че не искаше. Бърнард разчете изражението на лицето й и се усмихна.

— Не го казвай — заповяда му тя.

— Нямах намерение — той придърпа стол за себе си и седна. — А сега си изяж обяда и си изпий чая, а аз ще ти разкажа всичко.

Амара го възнагради с още един сърдит поглед и се зае с чая. Беше с идеална температура, охладен достатъчно, за да се пие, без да пари, и тя се наслаждаваше на топлината му, когато той се спускаше от гърлото към стомаха.

Бърнард изчака, докато тя си взе първото парче пиле, и започна:

— Основното е, че силите на Калар се оттеглят. Това е добре, защото вече не идват насам, и лошо, защото все още има легиони, готови да се бият.

— Акватайн разби двата легиона, като държаха стратегически важните пътища от Черните хълмове, въпреки това те успяха да се оттеглят в доста добро състояние.

Амара се усмихна.

— Той сигурно е преговарял с техните офицери и се е опитал да ги подкупи. Защо да ги унищожава, ако може да ги привлече за себе си?

— Прекарала си прекалено много време в компанията на лейди Акватайн — отвърна Бърнард. — Довърши пилето си и аз ще направя нещо приятно за теб.

Амара вдигна вежди, после недоверчиво сви рамене и се върна към храната.

— Щом дъщерята на Атикус бе освободена — продължи Бърнард — и той се уверил, че Калар няма тайно да го нападне в момента, в който се разкрие, Атикус замразил кървавия разлив и го покрил с дебел лед.

След това прекарал легионите си през него, за да отреже източните легиони на Калар и ги хванал в крепостта, която били превзели. Сега те са обсадени в нея и Гай изпраща Втори имперски да му помогне.

— А облаците? — попита тя.

— Очевидно пролуките в тях над градовете във вътрешността на страната започнали да се появяват ден преди да стигнем до Калар. След два-три дни напълно се разсеяли.

Амара замислено отпи от чая си.

— А разбрахме ли как ги създават канимите?

— Засега не.

Тя кимна.

— Как легионите на Плацида успяха да пристигнат толкова бързо в Церес? Стигнаха преди нас, а ние се носехме като вятър. Мисля, че той ги е карал да тичат през целия път до града.

— Подозирам, че всеки е трябвало да мисли така — отговори Бърнард. — Но вместо това той прехвърлил и трите си легиона във вътрешността, до самата граница на своята територия, ден след като Калар заловил жена му. И след като Гай го информирал, че Ария е в безопасност, той с форсиран марш е минал целия път до Церес. Така че му е отнело по-малко от един ден, ако е пътувал по права линия.

Амара вдигна вежда.

— Всичките три легиона?

Бърнард кимна.

— Казал, че или Ария ще бъде освободена и той ще се притече на помощ на Церес възможно най-бързо, или, в случай че тя бъде убита, ще поведе всеки свой войник към онази скапана врана, която се е осмелила да го направи — Бърнард поклати глава. — А аз бих казал, че той не създава впечатление за мъж, който не би понесъл мисълта, че този, който се е осмелил да докосне жена му, е жив.