Джим Батчер - Фурията на капитана

Но въпреки всичко мисълта беше плашеща. Да каже на Тави истината, след като толкова години я беше крила от него. От всички.

— Не искам да му казвам — каза тя тихо.

Арарис кимна, мълчалив и неподвижен.

— Но ти си прав.

Той отново кимна.

— Ще му кажа.

— Задникът ме боли — каза Антилар Максимус, трибун на спомагателните войски на Първи алерански.

— Задникът ме боли, сър — поправи го Тави.

— Хей. Самата истина.

Тави се ухили, докато лежеше и гледаше внимателно през жълто-кафявата трева към долината под тях.

— Само си представи, ако трябваше да вървиш до тук, а не да яздиш.

— Благодаря, не, сър — отговори Макс. — Прекалено съм зает да си представям, че съм решил да взема още няколко семестъра в Академията, за да имам възможност да практикувам земна магия с богати и красиви млади гражданки, сър, а не да обикалям по затънтени места, търсейки възможности за битка с големи, страшни чудовища.

Двамата лежаха в тревата и гласът на Макс беше съвсем малко по-силен от шепот, докато те през цялото време се дразнеха един друг. Накрая, когато вече бяха достатъчно далеч, за да ги забележат, те се надигнаха и огледаха вражеските сили, които маршируваха през живописната долина долу.

— Аз преброих четири хиляди — промърмори след малко Тави. — А ти?

— Четиридесет и две стотици — незабавно отговори Макс.

Въпреки всичките му оплаквания, високият антиланец беше обучен да наблюдава не по-лошо от Тави. Всъщност Тави се доверяваше на оценката на своя приятел повече, отколкото на своята собствена.

Тави се намръщи, размишлявайки.

— Мисля, че една кохорта за охрана на лагера…

— … и още по една за разузнаване отпред и зад техния строй — продължи мисълта Макс.

— Кървави врани — въздъхна Тави. — Цял легион.

Макс издаде мрачен звук на съгласие.

— Май да.

Тави почувства студени, малки мравки да пробягват по корема му.

В долината под тях армията на канимите уверено маршируваше през гъсталаците суха трева. Вълкоглавите воини се движеха със спокойна решителност, поне три хиляди от тях се бяха разпръснали в свободен, подковообразен ред около ядрото от сплотени, облечени в тежки брони отряди, маршируващи в плътен строй.

Три хиляди суетящи се рейдъри не можеха да провокират Тави да атакува. Рейдърите, новобранците на канимите, бяха с минимална военна дисциплина и бяха опасни само с числеността и огромните си размери и сила.

Редовите им войници бяха високи от седем до осем фута и се движеха по обичайния си начин — полуприведени. Застанали изправени, те щяха да са с още фут по-високи, а скоростта и силата, скрити в тънките им тела, бяха ужасяващи.

Независимо от това канимската армия сега заемаше по-голяма част от територията на Церес и Калар и можеше да си позволи да загуби три хиляди от своите рейдъри. Ядрото от дисциплинирани войски маршируваше в центъра на строя — членовете на елитната каста на воините при канимите, и точно те бяха изкарали Тави извън укрепленията.

Хиляда от тези закалени, дисциплинирани, във висша степен опасни войници представляваше една десета част от общата численост на канимската тежка пехота. Във всички свои стълкновения с канимите Първи алерански беше убил относително малък брой представители на кастата на воините. Загубите на канимите почти изцяло се състояха от рейдъри.

Насаг, водачът на канимските сили, никога не използваше най-добрите си войски, с изключение на една невероятно разчетена атака, и огромна част от загубите на алеранците беше от ръцете на канимската каста на воините.

Ерен докладва за хиляда воини, извършващи преход, което предоставяше благоприятна възможност да се нанесат сериозни щети на войските на Насаг. Хиляда не бяха толкова много, че да бъдат непобедими, но бяха повече от достатъчно, за да представляват значителна загуба за елитния корпус на противника.

Щом Тави разбра през каква местност се придвижват, той незабавно заповяда на своите най-мобилни и опасни подразделения да заемат позиции.

Канимските воини вървяха право към смъртоносен капан.

Конкретно тази долина се отличаваше с отвесни стени и мрежа от малки потоци, минаващи през нея, осигуряващи вода за буйния растеж на тревите, на които тепърва им предстоеше през следващите няколко седмици да се превърнат в буйно море от зеленина.

Но в момента долината беше просто кутия с дължина десет мили и широчина — миля, пълна със суха трева и хиляда от най-добрите воини на Насаг.