Райчел Мид - Сребристи сенки

Но всички тези претенции сега бяха далечно минало. Това беше храна. Истинска храна, а не някаква водниста и безвкусна каша. Първо изядох банана, като спирах, за да си поема дъх, и едва се сдържах да не изпия млякото на екс. Нещо ми подсказваше, че Бакстър няма да е склонен да ми даде допълнително. Със спагетите бях по-предпазлива, защото логиката ме предупреждаваше, че стомахът ми няма да възприеме добре рязката смяна на диетата. Ала стомахът ми, изглежда, не беше съгласен и искаше да омета всичко докрай и да оближа чинията. След това, което бях яла през последните месеци, имах чувството, че тези спагети току-що са доставени от най-реномирания ресторант в Италия за претенциозни чревоугодници. Бях спасена от изкушението да изям всичко от тих звън, прозвучал внезапно минути по-късно. Всички затворници станаха вкупом и отнесоха таблите си до големия контейнер за отпадъци, наблюдаван зорко от Адисън. Изпразниха остатъците от храната и подредиха прилежно таблите върху количката, оставена редом. Аз побързах да направя същото и ги последвах, когато излязоха от столовата.

След реакцията на Бакстър на случайното ми докосване, реших да спестя на другите затворници наказанието да са близо до мен и останах на прилично разстояние от тях. Всички се стълпихме в тесния коридор и ловките маневри, които събратята и сестрите ми по заточение правеха, за да не се докоснат дори бегло до мен, при други обстоятелства навярно щяха да бъдат комични. Онези, които имаха късмета да стоят по-далеч, се стараеха да избегнат всеки зрителен контакт, преструвайки се, че не съществувам. Онези, принудени да стоят по-близо, ме фиксираха с ледени погледи и аз бях шокирана, когато чух нечий омерзен шепот: „Курва!“.

Бях се подготвила да понеса много неща и очаквах да ме наричат с най-злостни имена, ала това ме стъписа. Изненадах се, че толкова ме заболя.

Последвах тълпата в класната стая и зачаках всички да се настанят по местата си, за да не заема нечие място. Когато най-сетне избрах един празен чин, двама, които бяха най-близо, преместиха своите по-далеч от мен. Навярно бяха два пъти по-възрастни от мен, което правеше ситуацията още по-тъжна и нелепа. Облеченият в костюм алхимик, който ръководеше занятието, вдигна рязко глава, когато чу разместването.

— Елза, Стюарт. Това не е мястото, определено за чиновете ви.

Разочаровани, двамата преместиха чиновете си отново в предишните им спретнати редици — любовта на алхимиците към строг ред и порядък бе победила страха им от злото. Обаче от свирепите погледи, които ми метнаха Елза и Стюарт, стана ясно, че това мъмрене ще бъде добавено към списъка ми с греховете.

Инструкторът се казваше Харисън и аз отново се запитах дали това беше малко, или фамилно име. Той беше по-възрастен алхимик с оредяла бяла коса и носов глас и много скоро разбрах, че е тук, за да ни осведоми за текущите събития. За миг се развълнувах, че ще узная някои новости от външния свят, но много скоро ми стана ясно, че той има съвсем тясно специализирано отношение към текущите събития.

— Какво виждаме на това изображение? — попита, когато върху гигантския екран на стената срещу редиците с чинове се появи страховитата снимка на две момичета с разкъсани гърла. Няколко ръце се вдигнаха и той посочи тази, която беше първа.

— Ема?

— Нападение на стригои, сър.

Това ми беше известно, но повече ме интересуваше Ема, моята съквартирантка. Тя бе приблизително на моите години. Седеше на чина толкова неестествено изпъната, че бях уверена — в най-близко време трябваше да очаква проблеми с гръбначния стълб.

— Две момичета, убити край нощен клуб в Санкт Петербург — потвърди Харисън. — Нито едната от тях не е била навършила двайсет години. — Диапозитивът се смени с друга, още по-ужасяваща сцена — по-възрастен мъж, чиято кръв очевидно беше източена. — Будапеща. — Последва още едно изображение. — Каракас. — Следващата снимка. — Нова Скотия. — Той изключи прожекционния апарат и закрачи пред чиновете. — Бих искал да ви кажа, че тези снимки са от миналата година. Или поне от миналия месец. Но се опасявам, че не е така. Някой иска ли да отгатне кога са били заснети тези сцени?

Ема веднага вдигна ръка.

— Миналата седмица, сър?

— Правилно, Ема. Проучванията показват, че в сравнение с предишната година нападенията на стригоите са зачестили. На какво според вас се дължи това?

— Защото пазителите не ги преследват както трябва — отговори пак Ема.