Райчел Мид - Сребристи сенки

— Пусни го! — извиках. — Ти си дошла за мен, не за него.

— Така е — съгласи се тя. Лицето й изглеждаше по-скоро отвратително, отколкото красиво на фона на зловещата плетеница от светлини и сенки, образувани от прожекторите на хеликоптера и по-малките лампи, вградени в покрива. — Иди и се предай на един от агентите ми и аз ще го пусна.

— Аурата й е пълна с лъжи, Сидни! — изкрещя Ейдриън. Шеридан притисна пистолета по-силно и му заповяда да мълчи.

Знаех, че лъжата е част от природата й, но беше трудно да се каже дали тя лъжеше относно намерението си да го нарани. Убийството на който и да било морой щеше да има сериозни последствия, още повече от кралска фамилия — особено пред свидетели. На вратата на висящия хеликоптер виждах тъмна мускулеста фигура, несъмнено на пазител от академията „Олга Доброва“. За него беше трудно да прецени какво ставаше тук долу, но аз не се съмнявах, че ако знаеше, щеше да се сражава на моя страна, за да спаси Ейдриън. Не бих възразила срещу подобен съюзник, ала в настоящия момент пазителят не можеше да ми помогне. Не бях сигурна дали намесата му нямаше да свърши фатално за Ейдриън, ако Шеридан натисне спусъка при най-малката провокация, без да мисли за последствията.

Усетих прилив на елементарна магия и смесих заклинанието за създаване на огнена топка, което вече знаех, с малка собствена импровизация. От земята избухна огнена стена и образува голям продълговат участък, обхващащ двамата алхимици, застанали близо до мен и другите двама, които блокираха хеликоптера. Количеството психическа енергия, за да призова огъня, а и да го поддържам, беше зашеметяващо, и аз трябваше да събера цялата си воля, за да запазя студеното и безстрастно изражение на лицето си.

— Какво правиш? — възкликна Шеридан.

— Предлагам ти сделка — отвърнах. — Дай ми Ейдриън и ще си получиш обратно агентите. Живи.

Шеридан не помръдна — нито пистолетът й — но върху лицето й определено бе изписан страх, докато погледът й се стрелкаше между алхимиците, попаднали в огнения капан. Самите те бяха още по-ужасени и оръжията им вече не бяха прицелени. Всъщност те се бяха скупчили един до друг, опитвайки се да стоят по-далеч от огъня. Тези, които блокираха летателната площадка, в страха си бяха отстъпили назад и гърбовете им почти се опираха до тези на колегите им. Това ми позволи да стесня обхвата на огнения участък и да освободя площадката, при все че хеликоптерът не правеше опит да кацне, тъй като пламъците все още бяха прекалено близо.

— Те познават рисковете! — извика в отговор Шеридан. — По-скоро ще умрат, отколкото да позволят на мрака да тържествува в този свят. Те са подготвени.

— А ти? — контрирах аз. — Ти подготвена ли си да станеш свидетел на това?

С бързо движение на ръката ми обсегът на пламъците се стесни, заставяйки алхимиците да се притиснат един към друг. По-тесният кръг ми помогна, но ми беше мъчително трудно да поддържам огъня на настоящото му ниво, държейки го достатъчно близо, за да почувстват алхимиците горещината, но без наистина да ги нарани. Когато чух виковете им на ужас, стомахът ми се сви. Те събудиха спомените за това, което бях преживяла в поправителния център. В продължение на четири месеца животът ми бе изпълнен със страх и брутални заплахи. Толкова бях уморена. Исках това да свърши. Исках да ни оставят на спокойствие. Не исках да причиня болка на тези хора. Дори не исках да ги плаша. Шеридан ме бе тласнала към това и аз я мразех, мразех я, задето ме принуждаваше да действам като безскрупулен и жесток човек.

И навярно ме караше да стана безскрупулен и жесток човек.

— Ако ги убиеш, аз ще убия него! — заплаши ме тя.

— И тогава нищо няма да ми попречи да насоча огъня към теб — контрирах. — При всеки вариант аз ще бъда свободна. Наистина ли искаш да избереш този, при който ти и колегите ти ще изгорите живи?

— Няма да го направиш! — не се предаваше тя, ала дори и сред целия този шум и хаос около нас долових несигурността й.

— Няма ли? — Не можех повече да приближа пламъците до алхимиците, попаднали в капан, без да ги нараня, но можех да заставя огнените стени да се издигнат по-нависоко. Очите на Шеридан се разшириха, а на мен ми бяха нужни огромна твърдост на волята и решителност, за да не се огъна и да се държа така, сякаш не ми пукаше за жалостивите викове на нещастниците, попаднали в плен на огнения ад. — Пробвай ме, Шеридан! Пробвай ме и ще видиш на какво съм способна! Ще видиш на какво съм готова заради него!