Райчел Мид - Сребристи сенки

— Абсолютно няма две мнения по въпроса — оповести Ейдриън. — Аз определено съм женен.

Двамата се наведохме, промушихме се през отвора и прекосихме покрива, пълен с най-различни вентилационни шахти и технически съоръжения за поддръжка. Слава богу, металният мост, свързващ тази кула с по-високата „Старлайт Тауър“ беше солиден и стабилен, но стълбата отстрани на сградата беше доста по-страшна. Трябваше да изкачим три етажа, което не беше голямо разстояние в един двайсететажен хотел, но роклята ми определено затрудняваше задачата, независимо от удобните маратонки.

Ала всичките ми страхове се разсеяха, когато чухме силното бръмчене на хеликоптерни перки наблизо. С Ейдриън се спогледахме развълнувано.

— Ти си първа — каза Ейдриън, когато застанахме в подножието на стълбата и той взе сака от ръцете ми. — Ако нещо се случи, ще използвам духа, за да те задържа горе.

Поклатих глава.

— Не, ти ще си първи. В хеликоптера сигурно ще има пазители. По-добре първо да видят морой. Би трябвало да мога да призова достатъчно магия на елемента въздух, ако се подхлъзна.

— Би трябвало? — попита той многозначително.

— Не възнамерявам да се подхлъзвам.

Ейдриън ме целуна и започна да се изкачва. Вятърът плющеше около тялото ми, докато го наблюдавах със затаен дъх. Всяка част от мен бе напрегната като струна, докато той старателно се изкачваше стъпало по стъпало. Но Ейдриън нито веднъж не се препъна, не се поколеба нито за миг. За нула време стигна до върха и стъпи здраво на покрива. Махна ми и сетне отстъпи настрани и се изгуби от полезрението ми. Шумът на хеликоптера се усили и аз се надявах, че той изяснява нещата с пазителите на академия „Доброва“.

Сега беше мой ред. С новите обувки имах добро сцепление и стъпвах уверено, а неудобната рокля нямаше голямо значение, тъй като стъпалата бяха разположени близо едно до друго и беше лесно да се задържа върху тях. Стълбата не беше възпиращ фактор. Тя беше предназначена за обслужващия персонал и бе конструирана така, че да е колкото се може по-удобна. Моите трудности се дължаха на други причини, като например че булото и дългите метри тюл се вееха и подмятаха от вятъра, както и на дезориентацията, когато допуснах грешката да погледна встрани. Лас Вегас се простираше пред мен — проблясващ калейдоскоп от нощи светлини, което беше едновременно секващо дъха и ужасяващо, когато осъзнах колко е далеч под краката ми.

Но аз също не се подхлъзнах и след три часа — или поне толкова ми се сториха — благополучно излязох на покрива и зърнах за пръв път хеликоптера и летателната площадка.

И тогава всичко тръгна на зле.

Да, хеликоптерът беше там, ала не можеше да се приземи, защото двама алхимици — или агенти, наети от други организации — блокираха летателната площадка. Още двама алхимици стояха близо до мястото, където бях аз, насочили оръжията си към мен. Но не това накара кръвта ми буквално да се смръзне в жилите. Това, което накара сърцето ми почти да изскочи от гърдите, беше гледката на Ейдриън, паднал на колене в противоположния край на покрива от мястото, където се намираха алхимиците, прицелили се към мен. Към него също бе насочен пистолет, толкова близо, че дулото докосваше главата му…

… и Шеридан го държеше.

— Разочарована съм — заговори тя, като трябваше да крещи, за да надвика рева на надвисналия хеликоптер. Вятърът от въртящите се перки рошеше косите и развяваше дрехите ни. — Ако бях на твое място, вече отдавна щях да съм през десет щата от тук. А вместо това те намирам само на няколко часа път от мястото на последната ни среща.

Не ми идваше наум отговор или каквато и да било друга ясна мисъл. Можех само да се взирам вцепенено в Ейдриън и пистолета, опрян в главата му. Нито едно от мъченията, които бях преживяла през тези последни месеци, не можеше да се сравни с ужаса, който изпитвах при мисълта, че ще го изгубя. Всичко, за което се бях борила, всяко предизвикателство, всяка победа… всичко това щеше да е напразно, ако нещо се случеше с него. Без Ейдриън нямаше да имам смелостта да стана личността, която бях. Без него никога нямаше да разбера какво означава да живееш и да обичаш живота. Центърът ще издържи. Той беше моят център и нямаше нищо, което не бих направила, от което не бих се отказала, за да го спася.

Когато срещнах погледа му, разбрах, че и той чувства същото.

Докато мълчах, Шеридан продължаваше с подигравките си.

— Признавам, че с тази ласвегаска сватба получавате отличен за романтика. Боя се, че също така получавате отличен и за глупост, особено след като сте използвали истинските си имена, за да получите разрешителното за брак. Ние наблюдавахме превантивно всички административни служби, но действително не смятах, че ще постъпите толкова наивно. Макар че беше доста умно да резервирате неофициално сватбен параклис. Наложи се да звъним на всички в града с уверението, че имаме „сватбен подарък изненада“ за вас. Във „Флоренция“ едва не ни отпратиха с уверението, че нямат такива младоженци, когато един от координаторите си спомни, че негов колега е говорил с този твой „съпруг“.