Райчел Мид - Огнено сърце

Отговорът на Ейдриън се забави: „Да.“

Ясно. Не беше нещо необичайно. Последния път, когато трябваше да се видя с Маркъс, той постоянно променяше местата на срещите ни, най-често в последната минута. Смяташе, че така е по-безопасно. Може би и сега ставаше дума за същото.

„През нощта онова място е доста страшно“ , написах аз.

„Това е част от плана. Не се тревожи. Всички ще сме там.“

„Добре. Но първо трябва да отида да вземе материала.“

„Аз ще го взема.“

Изведнъж осъзнах нещо. Ние използвахме телефоните на любовта. Бях взела моя, без дори да се замисля.

„Намерил си телефона!“

„Да.“

Заля ме огромна вълна на щастие и облекчение. Вече трябваше да съм разбрала, че не бива да се съмнявам в Ейдриън.

„Обичам те“ , написах. „До скоро.“

Изчаках за отговор, но такъв не последва, затова започнах да се приготвям за излизане. Ресторантът се намираше на двайсетина минути от „Амбъруд“, в доста отдалечена местност, настрани от главния път. Докато се обличах, все повече и повече се замислях колко опасно и неподходящо е мястото на срещата. Както си бях казала преди малко, това бе идеално място за Маркъс, но съвсем не бе от онези, които обикновено посещавах, ако бях сама. Не се боях от него, но се притеснявах от другите, не толкова благородни хора. Един от уроците за самозащита на Улф гласеше да избягваме несигурните ситуации. Въпреки уверението на Ейдриън, че всички ще бъдат там, реших да взема допълнителни предпазни мерки за собствено спокойствие.

Обадих се на Еди.

— Здравей — поздравих го. — Искаш ли да изпълниш една задача с мен?

— Миналия път, когато ме попита същото, отидохме на среща с група разбунтували се алхимици.

— Е, надявам се, че си се забавлявал, защото точно това смятам да правя и тази вечер. — Познавах го достатъчно добре, за да зная как да го спечеля за някоя кауза. — Трябва да посетя едно отдалечено място. Нийл и Анджелина ще останат тук, за да се грижат за Джил.

Изтекоха няколко секунди, преди той да ми отговори.

— Добре. Кога тръгваме?

— Веднага идвам при теб.

Когато отидох да го взема, Еди беше спокоен и оптимистично настроен. Предположих, че за краткото време, докато стигна до общежитието му, той се е свързал с други дампири, за да ги предупреди, че ще отсъства. Еди не дежуреше при Джил по двайсет и четири часа в денонощието, но не можеше да се отърси от усещането, че тя е особено уязвима, ако той е извън кампуса. Въпреки разногласията им аз знаех, че се чувства по-спокоен да има Нийл като допълнителна защита.

— Трудно е да се повярва, но след снощи всички са толкова спокойни и безгрижни — отбелязах, като видях, че е в добро настроение.

— Това не може да се каже за Нийл — отвърна Еди. — Той изглежда доста объркан. Не искам да кажа, че е потиснат или нещо такова. Напротив, много е щастлив от резултата. Мисля, че просто понякога ти е трудно да повярваш, че си ключът към разрешаването на огромна загадка. Опита се да ни го обясни снощи, когато отидохме да отпразнуваме успеха.

— Съжалявам, че го пропуснах — вметнах аз. Всъщност не съжалявах ни най-малко, особено, когато си припомнех горещата и страстна нощ с Ейдриън.

— Сидни. — Безгрижието на Еди изчезна и въпреки че не откъсвах поглед от пътя, тонът му ми подсказа, че ще се случи нещо сериозно. — За онова… Имам предвид, че отиде при Ейдриън.

Усетих как гърлото ми се стегна и не можах веднага да му отговоря.

— Нека не говорим за това — промърморих. — Моля те.

— Не, трябва да говорим.

Еди знаеше. Еди знаеше и ако темата на разговора не беше толкова сериозна, щях да се разсмея. Той не съзнаваше собствените си оплетени отношения, но пазителите бяха обучени да наблюдават и забелязват дори и най-незначителните дреболии. И Еди го бе направил и несъмнено бе уловил всички дребни неща между Ейдриън и мен. Двамата се стараехме с всички сили да крием чувствата си от алхимиците, но да ги спотайваме от приятелите си, които ни познаваха и обичаха, беше просто невъзможно.

— Лекция ли ще ми изнасяш? — попитах го сковано. — Ще ми кажеш, че нарушавам табуто, опазващо от векове чистотата на нашите две раси?

— Какво? — сепна се той. — Не. Разбира се, че не.

Осмелих се да го стрелна с поглед.

— Какво искаш да кажеш с това „разбира се, че не“ ?

— Сидни, аз съм ти приятел. И той ми е приятел. Никога не бих те съдил и със сигурност никога няма да те издам.

— Мнозина смятат, че това, което вършим, не е правилно. — Изпитвах странно и необяснимо облекчение да призная пред друг отношенията си с Ейдриън.