Райчел Мид - Рубинения кръг

— Истина е — кимнах аз. — Но Стантън явно мисли, че е допустимо. А аз твърдо вярвам, че хора като нея ще намерят достатъчно силни аргументи, за да не преследват и притискат мен и тези, които повече не желаят да бъдат членове на организацията на алхимиците. Всъщност ти ще й помогнеш в тази кауза.

В очите му избухнаха гневни пламъци.

— Никога.

— Защото ето каква е работата, татко — продължих, сякаш той изобщо не бе заговарял, — получих помощта на Стантън за тази операция, тъй като й дадох имената на четирима алхимици, които работят съвместно с Воините за създаването на онези нелегални татуировки. Дадох й четири имена, но разполагам с пет. Мисля, че знаеш кое е петото.

— Нямам никаква представа — тутакси отвърна той.

Зоуи го зяпна смаяно.

— Какво? Ти не си… не би могъл да…

— Доказателството е там — казах аз. — В лаптопа открихме данни за срещите ти с Воините и ордери за суми на твое име. Сега, ако имаш късмет, алхимиците, които вече са арестувани, няма да те издадат с надеждата да се спасят. А ако сътрудничиш, аз също няма да те издам.

— Да сътруднича? — изсумтя той презрително. — Какво означава това за някой като теб? Някой, който захвърля с лека ръка всички морални уроци, с които си била възпитана…

— Това означава — прекъснах го аз, — че ще подкрепиш Стантън в плана й за преустройство на поправителните центрове и ще спазваш споразумението, сключено с мен. Освен това означава, че ще промениш условията за попечителството, така че Зоуи да има право да се вижда с мама.

Баща ми стисна ръце в юмруци.

— Нямаш право да ми диктуваш какво да правя! Няма да се поддам на това изнудване.

— Чудесно. В такъв случай ще кажа на Стантън, че трябва да се погрижи за още една персона. И не забравяй, че дори и да закрият поправителните центрове, тя каза , че все още се нуждаят от дисциплинарни мерки за отделни случаи като този.

— Татко, как си могъл? — възкликна Зоуи. — Знаеш на колко много хора ще навредят тези татуировки!

— Ти не разбираш — тросна се той. — Само Воините ще си ги правят. Няма значение какво ще се случи с тях.

Кимнах с подигравателна сериозност.

— Сигурна съм, че този лицемерен аргумент ще има голяма тежест пред Стантън. Алхимиците обичат размитите, така наречени сиви понятия. Със сигурност ги предпочитат пред ясно разграничимите черно-бели категории.

— Сидни? — чух да ме вика Ейдриън. Обърнах се и му махнах кратко с ръка, преди да се извърна отново към баща ми и Зоуи.

— Това са условията ми. Ако се съгласиш, ще се постарая името ти да не фигурира в информацията, която ще предам на Стантън. Ако ли не… — Не продължих, оставяйки останалото на въображението на баща ми. И докато той стоеше потресен, прегърнах Зоуи на раздяла. — Радвам се, че те видях. Съобщи ми, ако той не ти позволи да се видиш с мама — макар че аз вероятно ще узная преди това.

Оставих ги и се запътих към приятелите ми. Само Дмитрий и Нийл ги нямаше. Ейдриън ме пресрещна и ме грабна в прегръдките си.

— Сидни — прошепна в ухото ми. — Толкова съжалявам, че изгубих контрол там долу.

— Нищо не си изгубил — възразих разпалено и обвих ръце около врата му. — Ти издържа, не се срина психически. Ти се завърна и постъпи правилно.

— Нямам чувството, че съм издържал — отвърна тихо той, без да откъсва поглед от мен. — Имаше една минута, когато — дори не те познавах — за мен не съществуваше нищо, освен могъществото, което ме изпълваше. И леля Татяна беше там, крещеше в главата ми. Тя все още е там, дори в този момент, докато разговарям с теб. Мисля… — Той пое дълбоко дъх. — Мисля, че наистина съм готов да започна отново да вземам лекарствата. Не зная какво ще стане, ако настъпи време, когато ще се нуждая от магията на духа и няма да мога да я използвам… но няма начин да рискувам да изгубя разсъдъка си, както едва не се случи днес. Не искам да бъда като Нина. Като Ейвъри.

Зарових лице на гърдите му.

— Няма да бъдеш. Вече доказа, че не си като тях. Ти се спря навреме, за разлика от тях. И каквото и да ти предстои, няма да го посрещнеш сам. Аз ще ти помогна. — Сълзите отново запариха в очите ми, но този път бяха сълзи на щастие. — Мисля, че го постигнахме — мисля, че се освободихме от алхимиците. Аз манипулирах и се пазарих, и… ами не зная дали ще се получи, но ми се струва, че ще стане. И… — Избухнах в смях, осъзнавайки, че бърборя несвързано. — Не зная какво ни очаква, но съм сигурна, че ще бъдем заедно.

Ейдриън пое ръката ми между своите, така че брачните ни пръстени засияха в една блестяща рубинено-диамантена феерия.