Райчел Мид - Рубинения кръг

— Единствено това има значение, Сейдж Ивашков. Е, това и още нещо. Май не е зле да предизвикам на дуел Кастъл, ако най-сетне не изясни отношенията си с Джил.

Извърнах се към мястото, където Еди седеше до Джил, уловил ръката й, докато й говореше със сериозно и настойчиво изражение. Засмях се отново.

— Не се обиждай, но смятам, че ще изгубиш това единоборство. Но за щастие, мисля, че той най-после се е осъзнал.

Наблюдавах Еди и Джил още няколко минути, но не можех да чуя какво си казват. Ала сияещото й лице подсказваше, че новините са добри. Тя докосна небръснатото му лице и се усмихна. Очевидно харесваше наболата му брада, при все че Ейдриън постоянно го дразнеше за нея. Облегнах се на Ейдриън и въздъхнах щастливо, чувствайки се в мир със света за пръв път от много дълго време. Двамата останахме да седим така, прегърнати още няколко блажени минути, докато не видяхме приближаващия се Дмитрий.

— Някакви новини? — попитах го, вдигайки глава.

— Доведете онзи захранващ — каза Дмитрий на пазителя, приближаващ зад него. Мъжът побърза да се подчини. — Открихме още морои.

— Останалите, които бяха затворени — каза Джил. Погледът й се премести между Роуз и Еди. — Казах ви за тях. Те добре ли са?

— Да — отвърна Дмитрий. — Недохранени като теб. Но ще се оправят. Нийл изигра огромна роля в спасяването им. Бяха в труднодостъпен затвор, почти като пещера и се изискваше много катерене, за да се проникне в него.

— Нийл е много добър в това — рече Ейдриън. — Къде е той?

Дмитрий доби озадачено изражение.

— Всъщност си мислех, че той идва насам. — Докосна слушалката в ухото си. — Някой да вижда Нийл Реймънд? — Всички го гледахме мълчаливо, докато Дмитрий чакаше отговора. Накрая той поклати глава. — Никой не го е виждал.

Двамата с Ейдриън се спогледахме, осенени от една и съща мисъл.

— Нареди на всички да го търсят — каза Ейдриън. — Незабавно. Ако не го намерите сега, имам чувството, че никога няма да го откриете.

Дмитрий изглеждаше смаян от думите му, но при все това нареди мащабно претърсване на целия лагер за Нийл. Еди имаше едновременно загрижен и смутен вид.

— Мислите ли, че е ранен? Или пленен?

Аз поклатих глава.

— Смятам, че той се е възползвал от възможността. Трябва да го спрем.

Но явно бяхме закъснели, тъй като след един час щателно претърсване нямаше и следа от Нийл. Той бе проявил истински героизъм, но след това бе изчезнал.

— Той е знаел — каза Ейдриън. — Знаел е, че след като тази операция приключи, ще се опитам с всички средства да го разубедя за Деклан.

— За какво говорите? — попита Роуз. Тя усещаше, че става нещо, но докато търсеха Нийл, бе сдържала нетърпението си, макар едва-едва. — Деклан добре ли е?

— Той е добре — отвърна Ейдриън, ала двамата отново се спогледахме, неспособни да изречем страховете си на глас. Ако Нийл си бе отишъл завинаги, какво щеше да стане с Деклан?

Ейдриън поклати глава.

— Аз ще открия Нийл в съня.

— Ейдриън — предупредих го. — Ти току-що каза…

— Зная, зная — изпъшка той. — Но трябва да намерим Нийл. Знаеш защо.

Ето че духът отново надвисваше като заплаха над нас.

— Дори и да го откриеш в света на сънищата, няма гаранция, че той ще се върне при нас в реалния — напомних на Ейдриън.

— Ако обичате, някой ще ми обясни ли какво става? — не издържа Еди. — Защо Нийл няма да се върне?

С Ейдриън сплетохме пръстите си.

— Нека първо се върнем при Деклан. После ще решим какво ще правим относно Нийл.

При все че не знаеха цялата история, Роуз, Дмитрий и Еди искаха да се върнат в дома на Кларънс заедно с мен и Ейдриън, с надеждата да открият някаква следа от изчезналия дампир. Джил също искаше да се присъедини към групата ни, но беше отведена в кралския двор, за да бъде под закрилата на Лиса, а и да получи по-нататъшна квалифицирана медицинска помощ. Виждах, че на Еди му беше мъчително трудно да се раздели с нея, но Нийл беше негов приятел и двамата неведнъж си бяха спасявали взаимно живота. Престорих се, че не виждам, когато Еди целуна Джил за довиждане и й обеща, че много скоро ще се видят.

В дома на Кларънс всичко си беше, както го бяхме оставили. Кларънс почиваше в стаята си, а Даниела беше в дневната и щом ни видя, тутакси занарежда, че Деклан има нужда от нови пижамки от органичен памук, а не от „само един бог знае“ какъв памук. Тя ни съобщи — за наше пълно смайване — че Нийл се е отбил да ги види.

— Какво? — възкликна Ейдриън.

— Тази сутрин — уточни майка му. — Дойде и дори подържа малко бебето. Не каза много. После си тръгна. Мислех, че знаете.