Дерек Ланди - Демон шосе

Ето там.

Тя се впусна в преследване, като си връщаше нормалния вид, когато срещаше хора и се преобразяваше, когато беше пусто. Минаваше по улици, алеи, паркинги, лавираше между хора с кучета и двойки, излезли на вечерна разходка. Не изпускаше Бъкстън от поглед.

После го изгуби. Разбира се. Знаеше, че така ще стане, знаеше, че няма да удържи, но въпреки това се вбеси, и ядът я накара да хукне още по-бързо и я изпълни с решителност отново да го намери.

Успя да засече нещо на няколко пъти и се замята насам-натам в различни посоки. Колкото повече тичаше, толкова по-малко искаше да се връща в нормалния си вид. Като обичайната, стара Амбър, тя само се забавяше, оставаше без дъх, пъшкаше и се задъхваше, дъхът ѝ свистеше, но като демон беше неуморима, мускулите ѝ бяха силни и никога не отслабваше.

Нека хората на Ню Йорк ѝ се почудят. Нека се маят дали е поредната откачалка из Ню Йорк, тръгнала на маскено парти, или истински демон, който препуска по улиците им. Не ѝ пукаше. Единственото, което я интересуваше, беше да проследи Бъкстън и да му разкъса проклетите крила.

Зад нея се появи светлина, сянката ѝ се удължи и тя се завъртя, за да види как Чарджърът спира до нея. Едгар вече беше на задната седалка. Тя скочи вътре и Майло подкара. Амбър трябваше да стои наведена, заради рогата.

— Тичаше пред хората — каза Майло, докато завиваха зад ъгъла с лек дрифт. — Какви си ги мислеше, по дяволите?

— Мислех си, че ако го изпуснем, умирам — отвърна тя. — Ето това си мислех.

Майло промуши глава през прозореца.

— Видяха те.

— По-добре да са ме видели, отколкото да съм умряла.

— Дръжте се — каза Майло.

Рязко изви волана и те се завъртяха на 180 градуса, а коланът се впи в рамото на Амбър. Виждаше тъмния силует на Бъкстън, които беше едва доловим, заради уличните лампи. Чарджърът го следваше.

— Бих искал да използвам момента и да се извиня — обади се от задната седалка Едгар. — Знам, че не ви бях от особена полза там в апартамента. Насилието никога не е било сред силните ми страни.

Амбър изгуби Бъкстън от поглед.

— Няма нищо, Едгар — продума Майло през стиснати зъби.

Едгар продължи.

— Искам само да би уверя, че ако се озовем отново в подобна ситуация, ще направя всичко възможно да бъда добър източник на подкрепление.

Нито Амбър, нито Майло отвърнаха този път. Бяха твърде заети да следят Бъкстън.

— Просто — продължи Едгар, — никога не съм бил спортен тип. Дори в гимназията, все бях най-бавният сред бързите. Предпочитах книгите и телевизията пред това да излизам и да правя какво ли не. Ако трябва да съм честен, виня за това родителите си. Те рядко ме окуражаваха, а когато го правеха — не беше кой знае какво, усещах, че е от лицемерие.

Амбър посочи с пръст.

— Ето там!

Майло зави и за малко да се удари в едно такси, което се задаваше отсреща. Амбър впери поглед в пляскащите криле на Бъкстън. Пляскането затихваше. Уморяваше се. После изчезна.

Амбър се намръщи.

— Къде отиде?

— Падна — отвърна Майло. Той форсира двигателя. — Тръгвам пеш. Едгар, ти карай. Обикаляй из квартала, за да сме сигурни, че няма да се измъкне.

— Ъ — рече Едгар, — искаш да карам тази кола?

— Нищо няма да ти направи — отвърна Майло. — Харесва Амбър.

— А какво мисли за мен? — попита Едгар.

— Не искаш да знаеш.

Едгар изглеждаше смаян.

— Да бъдеш отхвърлен от автомобил. Ново двайсет.

— Идвам с теб — заяви Амбър, докато Майло разкопчаваше колана си.

— Оставаш с Едгар.

— Не, идвам с…

— Не мога да те оставя да търчиш насам-натам в този вид — отсече Майло. — Остани в проклетата кола, а аз ще подгоня Бъкстън насам.

Амбър го изгледа, но Майло вече завърташе волана. Спря, изскочи от колата и хукна между две сгради с пистолет в ръка. Тя се насили да остане в колата.

Планът беше добър. Въпреки гнева ѝ, въпреки внезапната ѝ ярост , планът си беше добър.

Едгар сумтеше, докато слизаше от задната седалка и се настаняваше зад волана.

— Добре сега — рече. — Да тръгваме.

Чарджърът бавно се отдели от тротоара и не набра много скорост.

— По-бързо! — скастри го Амбър.

— Карането на кола е като язденето на кон — търпеливо обясни Едгар. — Трябва да знаеш какъв ѝ е пределът, да разбереш нейния…

Амбър изръмжа срещу него.

— По-бързо.

Едгар преглътна тежко и натисна газта.

Тъкмо излизаха от пресечката, когато Едгар вдигна очи, изсъска и изви волана в обратната посока.

Рогата на Амбър се удариха силно в тавана.