Дерек Ланди - Демон шосе

Бъкстън кимна леко.

— Достатъчно силен — отговори той. — Опитвам се да събирам душѝте на виновните. Престъпници, гангстери, корумпирани служители, такива разни… Душѝте им не са толкова силни като невинните, но вършат работа. От време навреме съм се подхлъзвал — няма да твърдя, че съм светец, но се справям горе-долу добре.

Амбър го погледна, седнал на стола така, сякаш си говори със стари приятели.

— Как така си толкова спокоен? — попита тя.

— Че защо да не съм?

— Защото дойдохме на вратата ти и ти казахме, че искаме да те предадем на Сияйния демон. Ако бях на твое място, щях да съм бясна.

— И с какво ще ми помогне това? — попита Бъкстън. — Нали не сте ме предали още? И не сте казали на Сияйния демон, че знаете къде се намирам, иначе той вече щеше да е тук. Предполагам, че имам още няколко глътки въздух.

— А ако кажем, че ще го призовем сега веднага — обади се Едгар, — как би се почувствал тогава?

Бъкстън вдигна рамене.

— Сигурно ще трябва да се опитате да го призовете, за да разберем.

Майло отново извади пистолета си и го положи на коляното си.

— Планираш да ни убиеш — каза той.

— Така е — отвърна Бъкстън.

Едгар пребледня.

— Но ние сме трима — рече той. — И имаме пистолет.

— Ще се справя — каза Бъкстън.

Майло се усмихна леко.

— Много съм бърз и много добър.

— Ще трябва.

— Ако не те предадем — каза забързано Амбър, преди ситуацията да ескалира съвсем, — имаш ли някакъв вариант, с който да ми помогнеш? Щом си наясно с всички номера, има ли нещо, което сме пропуснали?

Бъкстън отклони поглед от Майло и го насочи към Амбър.

— Имаш две възможности, доколкото схващам положението ти. Или продължаваш да бягаш и се надяваш да спрат да те гонят след около десетина години, или ти започваш да ги преследваш. Аз лично щях да ги подкарам и да ги избия преди да са се докопали до мен.

— Не искам да убивам никого.

— Но си убила вещицата, нали?

— Е, да, но тя…

— Не смяташ ли, че онази вещица също беше живо същество? Доста по-различно то теб и мен, разбира се, но все пак имаше сърце, което биеше в гърдите. Тя дишаше същия въздух. Имаше живот, на който ти сложи край. Вече си убивала, Амбър.

— Знам — отвърна тя на леко по-висок тон. — Знам.

Бъкстън вдигна рамене.

— Значи още няколко убийства няма да са кой знае какво.

— Ами ако се скрие? — попиша Майло. — Ти си останал невидим за Сияйния демон толкова време — има ли начин и Амбър да направи същото?

— Разбира се — отвърна Бъкстън. — В този случай няма да ѝ трябва кой знае какъв източник на енергия. Просто ще трябва да си избереш малко градче, някъде встрани от голямата шумотевица, някъде покрай Демон шосе и да се покриеш там. Да прекараш остатъка от живота си в това малко невзрачно местенце, без да прекаляваш с нищо до края на живота си, без да оставиш следа, без да вдигаш шум и да предизвикваш хаос… Мислиш ли, че ще се справиш, Амбър? Мислиш ли, че можеш да живееш идеално прост живот?

Тя се поколеба.

Бъкстън се усмихна.

— Разбира се, че не можеш да се съгласиш на това. Няма значение дали си най-скучната личност на планетата — никой не би избрал цял живот баналност.

— Искам само родителите ми да спрат.

— Убий ги тогава.

— Не мога да го направя.

— Тогава те ще победят.

— Няма ли нещо — каквото и да е , което да мога да сторя?

Бъкстън въздъхна.

— Можеш да отидеш в Дезълейшън Хил.

— Къде е това?

— В Аляска. Не знам защо и как, но това е единственото място на света, където можеш да останеш невидима за Сияйния демон и за който и да било негов пратеник. Когато започвах, си мислех да ида да се покрия там за няколко месеца, дори за няколко години, но изкарах само седмица. Не бих те посъветвал да ходиш чак до там.

— Господин Бъкстън, наистина се надявах, че ще можеш да ми помогнеш да измисля нещо.

— Да, ясно ми е. Но, като гледам как приемаш съвета ми да убиеш родителите си и приятелите им, не мисля, че ще ме вземеш особено насериозно. А това ни поставя в неудобна ситуация.

— Ъъ — обади се Едгар, — каква ще да е тази ситуация?

— Господин Спъриър, нали така? Господин Спъриър, това, което Майло и Амбър решиха през последните минути, макар и независимо един от друг, е да ме предадат на Сияйния демон. Майло всъщност изобщо не се интересува какво ще стане с мен, така или иначе, а Амбър е преценила, че и без това съм убил достатъчно много хора и имам грехове за изкупване. В нейна защита — решението ѝ не беше лесно, нали така, Амбър?