Дерек Ланди - Демон шосе

— Аз… господин Бъкстън… съжалявам.

Бъкстън махна с ръка.

— Глупости. А може и да си права. Може да се каже, че съм направил повече злини, отколкото добрини в този живот…

Той скочи без предупреждение, изрита масичката за кафе в крака на Майло и изблъска пистолета от коляното му. Ръката на Майло реагира светкавично и успя да хване пистолета преди той да падне на земята, но Бъкстън вече го очакваше и го изрита в гърдите, така че Майло падна назад и се строполи в креслото. За трите секунди, през които Амбър си пусна рогата, Бъкстън я избута в Едгар и двамата паднаха зад дивана.

Майло посегна към падналия пистолет, но Бъкстън го изрита. Сграбчи Майло отзад за якето и го запрати в стената.

Амбър се втурна към него с извадени нокти. Той избегна един неин удар и я пресече с ритник през краката. Той вдигна стола, на който беше седял Майло, и го разби в горната част на тялото ѝ. Амбър падна, борейки се да не изгуби съзнание.

Чу как Бъкстън сумти и видя Майло, който го буташе назад. Събориха една лампа и се удариха в кухненската маса, като я преобърнаха настрани. Бъкстън замахна с юмрук, Майло се прикри, атакува и отвърна с удар с глава, а след това с лакът по носа. Рукна кръв. Бъкстън залитна леко. Майло го изрита по коляното, обърна го и го стисна в задушаваща хватка, но Бъкстън се засили заднишком и блъсна Майло в стената. Майло не го пусна. Лицето на Бъкстън вече ставаше лилаво.

Той стигна, олюлявайки се, до средата на стаята, където лежеше захвърлен пистолетът на Майло.

Амбър изруга, опита се да стане, но краката ѝ още бяха омекнали. Тя се заклатушка и падна, а Бъкстън се отпусна на колене. Беше спрял да се опитва да се отскубне от задушаващата хватка, а пръстите му се сключиха около пистолета. Вдигна го, но вместо да се прицели над рамото си, за да застреля Майло, го насочи директно към Амбър.

По кожата ѝ плъзнаха черните люспи. Съмняваше се, че ще свършат някаква работа при такава близост.

Майло веднага пусна мъжа и отстъпи, оставяйки Бъкстън да си поема дъх с пълни гърди.

— Свърши ли? — попита Едгар иззад дивана. — Победихме ли? — надникна. — О, по дяволите.

Амбър бавно се изправи, а междувременно част от люспите ѝ се прибраха. Бъкстън направи същото, като се движеше така, че и тримата да са на мушката му. Избърса част от кръвта по носа си.

— Ама че късмет — каза. — Почти ме бяхте хванали.

Тръгна заднишком към вратата, отвори, погледна ги за последен път и побягна.

Амбър се поколеба. Погледна Майло, той — нея, и заедно хукнаха към вратата.

— Ама пистолетът е още в него! — извика Едгар подире им.

Те изскочиха на стълбищната площадка и видяха Бъкстън, който тичаше нагоре по стълбите. Последваха го. На половината път, Бъкстън хвърли пистолета. Майло го вдигна, без да забавя крачка.

Амбър стигна до вратата на покрива преди Майло и излетя през нея. Бъкстън тичаше към ръба на сградата. Майло пусна предупредителен изстрел в нощното небе, но Бъкстън не забави ход. Амбър набра още скорост. Бъкстън нямаше накъде да бяга.

Но той, разбира се, не бе имал намерение да бяга изобщо.

Внезапно се преобрази от висок, широкоплещест, възрастен мъж в още по-висок, по-широкоплещест демон. Крила — масивни крила разкъсаха гърба на ризата му. Тъмната му кожа посивя. Стигна до ръба на покрива, крилата се разпериха и той се хвърли нагоре, пляскайки с крила във въздуха. Амбър спря да тича и се загледа с отворена уста. Бъкстън се обърна и погледна към нея. Сивото му лице сякаш бе издялано от гранит. Имаше корона от малки рога, която опасваше главата му, точно както го беше описал Джейкъб.

Майло дотича до нея, стреля още два пъти, докато крилата на Бъкстън се затвориха и той се спусна надолу с рязко падане. Точно преди да изчезне от погледа им, крилете му се отвориха отново и той се издигна, след което веднага изчезна в мрака.

— Какво правим? — попита Едгар.

— Гоним го — отвърна Амбър.

Тя изтича до ръба на покрива и скочи.

Едгар извика, а Майло я повика по име, но силната въздушна струя заглуши ушите на Амбър и тя се удари в пожарната стълба на сградата за коли под наем от другата страна на уличката, а силните ѝ пръсти се обвиха около железния парапет. Тя се обърна, отблъсна се с крака и се метна на другата страна, спускайки се надолу. Преобърна се, изви тяло, блъсна тухлите със стъпала и отново се качи на стълбата. Слизаше все по-надолу, като се държеше за парапета с едната част от тялото си и се отблъскваше с другата, докато не стъпи на улицата. Някои изруга в мрака — бездомница, сгушила се в спалния си чувал, но Амбър я прескочи и хукна по улицата. Мина някаква кола, която не я забеляза, а Амбър изтича, вперила поглед в небето.