Роберт Джордан - Конан Непобедимия

Почувства, че някои го наблюдава, и вдигна глава. Тъмен мъж с гърбав нос и лилав тюрбан, превързан със златна лента, стоеше край него и го гледаше. Лилава копринена дреха падаше на широки вълни от кокалестите му рамене. Мъжът се подпираше на висока до раменете тояга от обикновено, добре огладено дърво и въпреки че не носеше друго оръжие и очевидно не живееше в Пустинята, в очите му нямаше и следа от страх — непознатият не се боеше нито от обир, нито от каквото и да било друго.

— Ти си Конан кимериецът — каза той. Тонът му недвусмислено показваше, че не задава въпрос. — Говори се, че си най-добрият крадец в Шадизар.

— Ами ти кой си? — рече предпазливо Конан. — И кой ти позволява да обвиняваш в кражба един честен гражданин? Аз съм телохранител.

Мъжът се разположи на стола срещу младежа, без да поиска съгласието му. Той стискаше тоягата в едната си ръка — Конан усети, че за него тя е оръжие.

— Аз съм Анкар, търговец, който се интересува от много особени стоки. В момента се нуждая от най-добрия крадец в Шадизар.

Конан сръбна от виното си със самоуверена усмивка. Сега вече бе започнал да плава в собствени води.

— И с каква особена стока желаеш да се сдобиеш?

— Най-напред искам да знаеш, че цената, която ще платя, е десет хиляди жълтици.

Конан бързо постави каната на масата, преди виното да се разплиска върху китката му. С десет хиляди… Боже на мъртвите, та с толкова той вече нямаше да бъде крадец, а човек, който се нуждае от пазачи срещу крадци.

— Какво искаш да открадна? — попита той нетърпеливо.

Едва забележима усмивка докосна тънките устни на Анкар.

— Значи ти си Конан крадецът. Поне това вече е установено. Знаеш ли, че Илдиз — кралят на Туран, и Тиридатес са сключили договор да прекратят грабежите срещу търговците по протежение на общата си граница?

— Може да съм чувал, но ми се струва, че човек не може да си тръгне с плячка от подобни договори.

— Така ли мислиш? Тогава трябва да ти кажа, че между кралете са били разменени дарове в знак на почит към този договор, който ще бъде в сила за пет години. Илдиз изпрати на Тиридатес пет млади танцьорки, които носят златно ковчеже. Върху неговия капак са инкрустирани пет аметиста, пет сапфира и пет топаза. В ковчежето са заключени пет медальона, във всеки от които е вграден скъпоценен камък, какъвто никой простосмъртен не е виждал през живота си.

Конан започваше да се уморява от надменния вид на своя странен събеседник. Анкар го вземаше за груб, необразован варварин и може би младежът наистина бе такъв, ала в никакъв случай не бе глупак.

— И ти искаш от мен да открадна медальоните, а не ковчежето — каза той и със задоволство забеляза как се разшириха очите на Анкар.

Мъжът, който бе нарекъл себе си търговец, сграбчи тоягата с двете си ръце.

— Защо говориш така, кимериецо? — Гласът му беше нисък и мрачен.

— Ковчежето, което ми описа, може да бъде продадено за много по-малка сума от тази, която ми предлагаш. Значи остават медальоните. — Той измери с поглед доста възрастния си събеседник и добави със смях: — Освен ако не се интересуваш от младите танцьорки.

Анкар не реагира на веселата забележка, просто продължи да наблюдава Конан с присвити очи.

— Никак не си глупав… — Изведнъж той рязко спря.

Конан гневно прекъсна своя смях. Никак глупав — за един варварин. Той щеше да покаже на този човек едно-две неща, което варварите умееха.

— Къде са медальоните? — изръмжа младежът. — Ако са в съкровищницата, ще ми трябва време да си направя плана и…

— Тиридатес се къпе в блясъка от отразената слава на много по-могъщия турански монарх. Ковчежето показва, че Илдиз му е наложил договора. Скъпоценностите са изложени на показ в преддверието на тронната зала, така че всеки, който приближи Тиридатес, може да ги види.

— Въпреки това ми трябва време за подготовка — каза Конан. — Десет дни.

— Невъзможно! Направи подготовката си по-кратка. Три дни.

— По-кратка подготовка и ти никога няма да видиш медальоните. А моята глава ще украси ко̀ла над Западната врата. Осем дни.

Ангар докосна с върха на езика си тънките си устни, за пръв път от началото на разговора изглеждаше несигурен. Очите му се замъглиха, сякаш изведнъж бе потънал дълбоко-дълбоко в собствените си мисли.

— Пет… не. Четири дни. И нито миг повече.

— Пет дни — настоя Конан. — Момент по-малко и Тиридатес ще запази за себе си всичките медальони.

— Съгласен съм.

Конан с усилие потисна усмивката си. Той смяташе да държи в ръцете си тези украшения още тази вечер, но ако кажеше това на Анкар, то щом поставеше медальоните в шепата му, Анкар щеше да си помисли, че извършеното е съвсем проста работа. Пазареше се за десет дни, накрая се условиха за пет. Е, неговият събеседник щеше да го сметне за чудотворец, когато Конан му донесеше желаното още на следващата сутрин. Познаваше добре начините, по които реагират хората.