Роберт Джордан: Конан Непобедимия

Конан отвори уста, за да му отвори хапливо, ала тъкмо в този момент положението около масата на гадателката се нажежи. Иранистанецът я хвана на лакътя. Тя го отблъсна. Той улови наметката й, зашепна настоятелно и й показа тежката си кесия.

— Намери си момче! — викна тя, замахва и ударът, нанесен с опакото на ръката й, изплющя върху бузата му като камшик.

Иранистанецът се олюля, лицето му придоби синкав цвят.

— Блудница! — нададе вой той и в юмрука му блесна широка туранска кама.

Конан прекоси стаята с две крачки. Беше гъвкав като пантера. Голямата му длан стегна в желязна хватка бицепса на иранистанеца и със същото движение го вдигна от стола. Ръмженето на иранистанеца прерасна в безмълвно изумление. Той зяпна и се опита да съсече едрия младеж, ала ножът се изплъзна от изведнъж омекналите му, безсилни пръсти. Хватката на Конан бе спряла притока на кръв към ръката му.

С презрителна лекота Конан захвърли противника си на пода между масите.

— Тя не желае да я ухажваш — каза младежът.

— Кучи син! — изрева иранистанецът, скочи, сграбчи ибарийския меч на фалшификатора на монети от Туран и замахна срещу Конан.

Конан ритна съборения стол срещу врага си и спря атаката му. Мъжът политна, падна, опита да се изправи, но ботушът на Конан го тресна под брадичката и той пак се сгромоляса до краката на фалшификатора. Туранецът прибра меча си и хвърли жаден поглед към кесията на падналия.

Конан се обърна към красивата гадателка. Стори му се, че забеляза как една малка кама изчезна под широката й пелерина.

— Тъй като ти спестих известна неприятност — каза той — може би ще ми позволиш да ти купя вино?

Устните й се изкривиха.

— Нямаше нужда недорасло момче от варварската пустош да ми оказва помощ.

Очите й се отклониха вляво от него, а той се приведе и се гмурна вдясно, така че ятаганът на единия от другите двама иранистанци се заби в масата, вместо във врата му.

Той се претърколи през рамо, изправи се и с едно-единствено движение измъкна широката си сабя от шагреновата й ножница. Двамата иранистанци от другата маса бяха скочили срещу него с ятагани в ръце, на значително разстояние един от друг, с леко присвити колене, заели стойката на опитни бойци. Масите около тримата се бяха опразнили, ала никакъв друг признак не показваше, че посетителите на таверната се интересуват от развоя на събитията. Съвсем рядко минаваше ден без поне един човек да не издаде смъртния си вопъл върху осеяния с дървени стърготини под.

— Пес, чиято майка никога не е знаела името на баща му — изръмжа единият от дългокосите нападатели. — Да не мислиш, че ще удариш Хафим и просто ще те пуснем да си отидеш? Ще пиеш собствената си кръв, изчадие на пъпчива жаба! Ще…

Конан не сметна за необходимо да слуша крясъците му. Той нададе див кимерийски боен вик, развъртя широката сабя високо над главата си и се впусна в нападение. Презрителна усмивка се появи върху тъмното лице на иранистанеца, който стоеше по-близо до Конан. Мъжът нанесе страшен удар, с който целеше да разсече мускулестия младеж преди привидно тромавият замах на Конан да достигне целта си. Младежът обаче нямаше намерение да атакува по начин, който да го остави беззащитен. Още докато иранистанецът се придвижваше, Конан се наведе надясно и приклекна с протегнат встрани ляв крак. Видя предчувствието за смърт в тъмните изпъкнали очи на противника си и в мига, когато блестящото синьо острие на ятагана просъска над лявото му рамо, широката сабя на младежа се завъртя, разсече късото кожено палто на иранистанеца и потъна дълбоко в ребрата му.

Конан почувства как острието се врязва в костта. Зад противника си, който се задавяше от собствената си кръв, видя втория иранистанец — беше се втурнал срещу него озъбен, с вдигнат ятаган. Младежът заби рамо в стомаха на издъхващия мъж, изправи се, повдигна мъртвеца и го запокити срещу неговия другар. Трупът се просна в цял ръст пред тичащите нозе на нападателя. Вторият иранистанец прескочи мъртвия си приятел и извитото острие на оръжието му се люшна над младежа. Ударът на Конан отби ятагана встрани, после острието на широката сабя блесна и преряза гърлото на мъжа. Иранистанецът политна назад с невярващи очи, кръв обля мръсния му гръден кош. При падането си той събори една празна маса.

Конан зърна Семирамис, която се качваше по стълбището. Котианецът я следваше по петите, а голямата му ръка със сигурни движения на собственик милваше почти голото й бедро. Конан смръщи вежди и изтри острието на оръжието си в широките панталони на едни от мъртъвците. Проклетницата, очите й показваха, че вече си е намерила по-добър мъж. Младежът отново се обърна към масата на червенокосата. Там нямаше никого. Той изруга под нос.