Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

— Покажете ми го — подвикна Конан. Надеждата отново се съживи в гърдите му.

Тъмницата под палата на Албанус приличаше на всички други затвори — изградена от груб камък, с тежки дървени врати върху ръждясали панти, задушаваща миризма на стара урина и пот. И все пак, когато Конан погледна в килията, до която го заведе Махон, се усмихна, сякаш виждаше красива градина с фонтани.

Дрипавият, мръсен мъж, прикован с вериги към стената неуверено се раздвижи.

— Е, Конан — обади се той. — И ти ли се присъедини към Албанус и Вегенций?

— Деркето! — промълви Карела. — Той наистина прилича на Гариан.

Оковите на Гариан иззвънтяха, когато докосна синината върху лицето си.

— Ще ме разпознаете само по този нищожен белег.

— Ако този е Гариан — попита Карела, — тогава кой седи върху Трона на Дракона?

— Самозванец — отвърна бързо Конан. — Онзи, който претендира, че е кралят, няма никаква синина от нараняване. Донеси ми чук и длето. Скоро! — Махон изчезна и почти веднага се върна с необходимите инструменти.

Когато Конан се наведе и постави длетото върху оковата около глезена на Гариан, кралят каза:

— Ще бъдеш възнаграден за това, варварино. Цялото богатство на Албанус ще стане твое, щом си възвърна трона.

Конан не пророни дума. С мощен удар на чука разби захванатата с нит окова. После се залови със следващата.

— Трябва да ме изведеш от града — продължи Гариан. — Само да стигна веднъж до войската, всичко ще бъде наред. Аз съм отраснал във войсковите лагери. Войниците ще ме познаят. Ще се върна начело на десет хиляди саби и ще изхвърля Албанус от двореца.

— И ще започнеш война срещу собствените си поданици — допълни Конан. Той освободи другия глезен, отново с един-единствен точен удар. — Самозванецът много прилича на тебе. Мнозина ще повярват, че той е истинският крал, особено откакто го видяха, че им говори, седнал върху Трона на Дракона. Може би дори и войската не ще ти повярва толкова бързо, както се надяваш.

Хордо изстена.

— Не, кимериецо. Това не е наша работа. Хайде да се вдигаме и да оставим границата на Немедия зад гърба си.

Нито Конан, нито Гариан обърнаха внимание на думите му. Кралят мълчеше, докато Конан разби белезниците, захванали веригите към китките му. Тогава Гариан тихо попита:

— Какво предлагаш ти, Конан?

— Да се върнем отново в двореца — заяви Конан, като че това бе най-лесното нещо на света. — Да се срещнем лице в лице със самозванеца. Не всички Златни Леопарди са предатели. Можеш да възвърнеш трона си, без да размахваш меч извън стените на двореца. — Той не сметна за уместно да спомене за тълпите, които скитаха из улиците на града.

— Дързък план — гласно изрече мислите си Гариан. — Все още повечето Златни Леопарди са ми верни. Дочух разговора на онези, които ме пазеха. Ще се справим. Ще отида да възвърна трона си, кимериецо, ала ти спечели завинаги моята благодарност. — Царственото му поведение лека-полека се връщаше. Той се вгледа с развеселена усмивка в мръсотията, покрила тялото му. — Но ако се връщам в палата, първо трябва да се измия и облека като крал.

Когато Гариан напусна килията и поиска топла вода и чисти дрехи, Конан се намръщи. Зачуди се защо последните думи на краля му прозвучаха така обезпокоително. Ала нямаше време да мисли за това сега. Трябваше да се погрижи за Ариани.

— Кимериецо — гневно извика Карела. — Ако мислиш, че ще тръгна с теб обратно към палата, значи си по-голям глупак, отколкото те смятах. Това е смъртоносен капан.

— Не съм те молил да идваш — отвърна той. — Напоследък доста често ми повтаряше, че отиваш само, където желаеш.

Навъсеното й лице показа, че думите му не бяха нито отговорът, който тя очакваше, нито който би искала да чуе.

— Хордо — продължи кимериецът. — Доведи войниците от улицата. Кажи на всички къде ще отидем. Които не искат да ни последват, могат да си вървят. Няма да принудя нито един човек да тръгне с мен против волята си.

Хордо кимна и излезе. Зад гърба на Конан Карела изрече нечленоразделна ругатня. Конан не й обърна внимание, умът му бе зает със задачата как да намери достъп до двореца. Щеше да помогне на Гариан да възвърне своя трон, ала за него самия бе по-важно да освободи Ариани.

Когато Конан излезе от двореца на Албанус заедно с Гариан — сега облечен в най-добрата бляскава одежда от червено кадифе, която се бе оказала по мярка — всичките тридесет и осем войни от отряда ги чакаха на улицата. Не се бяха отказали дори тежко ранените при неотдавна приключилата битка. Конан знаеше, че е подбрал надеждни мъже. Ала изненадата му наистина бе преголяма, когато видя Карела на кон, съвсем близо до Хордо. Гневният й зелен поглед го предизвикваше да я попита защо е тук. Но Конан скочи върху седлото, без да каже дума. Този ден му носеше достатъчно неприятности, за да остави място за спор с нея.