Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

Конан раздра гърлото на първия изпречил се пред очите му, без дори да кръстоса сабята си с неговата, след това заприлича на машина. Оръжието му се издигаше, падаше и отново атакуваше, по-кърваво от преди. Единствената посока, която го интересуваше, беше напред. Пробиваше си път и нанасяше страшни разсичащи удари, като селянин със сърп сред житна нива — замахваше и пристъпяше напред, оставяйки след себе си кървавите снопи на поносените противникови тела.

Накрая се изтръгна от ръкопашния бой. Не спря да погледне как неговите хора се справят с враговете, убегнали от острието на оръжието му. Численото превъзходство беше на страната на неговия отряд. Той трябваше да намери Ариани. Малко го беше грижа за Гариан.

Затича направо към Тронната Зала. Според обичая на кралския двор пазачите трябваше да стоят пред огромната врата, ала сега ги нямаше. Вероятно бяха увлечени в схватките, шумът от които отекваше във всеки коридор. Конан отвори без ничия помощ тежката порта — обикновено трима души я отместваха с голямо усилие.

Огромната зала с величествените колони бе празна. Тронът на Дракона я закриляше с пламтящия си, изпълнен със злост поглед.

„В стаите на краля, бързо!“ — помисли си Конан. Връхлетя напред и всеки изпречил се на пътя му, намираше смъртта си. Вече не бе необходимо да предизвиква на глас противниците си. Всеки, който носеше златна наметка и не бягаше, му беше враг. Ала малцина избираха за изход бягството и той се разправяше с тях, като съжаляваше единствено, че го бавят толкова много. Ариани! Те му пречеха да намери Ариани.

Карела вилнееше из двореца като пантера. Сега остана сама. След първата схватка потърси сред мъртвите тела Конан, без да е сигурна дали всъщност иска да го открие при тях, или не. Не й остана много време за това занимание, защото се появиха войници, верни на Вегенций, и последвалият бой помете в различни посоки всички, които стояха на крака. Беше зърнала как Гариан поваля противници около себе си, и Хордо, който отчаяно се стремеше да си пробие път към нея сред плетеницата от стенещи, връхлитащи едно срещу друго тела. Едноокият бе истинско въплъщение на смъртта и все пак тя бе доволна, че той не бе успял да я последва. Нейната вярна хрътка не би одобрила онова, което Карела смяташе да извърши.

Ненадейно пред нея се изправи мъж. На челото му имаше рана и по женственото му лице се стичаше струйка кръв. Мечът в ръцете му също бе окървавен и от начина, по който се придвижваше напред, личеше, че умее да борави с хладното оръжие.

— Женичка с меч! — изсмя се той. — По-добре го хвърли и бягай, иначе ще си помисля, че възнамеряваш да го използваш.

Тя го позна.

— Ти бягай, Деметрио. Нямам никакво желание да цапам оръжието си с твоята кръв. — Тя не бе имала дрязги с него, ала той стоеше между нея и мястото, където желаеше да отиде.

Смехът му се превърна в ръмжене.

— Кучко! — замахна той, очаквайки лесно да я убие.

Жената с лекота пресече прекалено самоуверената му атака и нанасяйки контраудар, разсече гърдите му. Деметрио се олюля и отстъпи назад. Тя го последва, без да му позволява да подхване нова атака. Оръжията им засвяткаха в сложна сребърна плетеница из въздуха, като звънтяха без прекъсване. Той беше добър, призна жената, ала тя бе по-добра от него. Благородникът издъхна с израз на недоверчив ужас, сякаш не можеше да повярва, че е дошла смъртта.

Карела прескочи тялото му и продължи, докато стигна до стаята, която търсеше. Натисна вратата с острието на оръжието си и внимателно я отвори.

В синя кадифена дреха на благородна дама Сулария се обърна към нея и се намръщи.

— Коя си? — попита тя. — Наложница на някой лорд? Още ли не са те научили да не влизаш в стаята ми без разрешение? Е добре, щом си тука, кажи ми как се развиват боевете — погледът й спря върху окървавеното оръжие в ръката на Карела и тя ахна.

— Ти изпрати една от приятелките ми в най-отвратителното място от Деветте Ада на Зундру — тихо процеди Карела и с бавни крачки настъпи в стаята. Русокосата полека се отдръпна пред нея.

— Коя си? Не познавам никоя, която може да ти бъде приятелка. Напусни стаята ми веднага или ще заповядам да те нашибат с камшик!

Карела мрачно се изсмя.

— Джелана също не искаше да познава такива като тебе, ала ти се натрапи в живота й. Колкото до мен, не очаквам, че ще познаеш в мое лице лейди Тиана без нейните воали.

— Ти си луда! — гласът на Сулария трепереше. Гърбът й почти докосна стената.