Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

— Лъковете ще ги прогонят! — изкрещя Хордо. Конан не беше толкова сигурен. По лицата на хората в дрипи бе изписана отчаяна решителност.

— Отминете ги! — заповяда той.

Те продължиха в галоп и бързо се отдалечаваха от тълпата, но тя не се отказа от преследването и дори след като омотаните в дрипи мъже изчезнаха от погледите на конниците, яростните викове дълго отекваха в ушите им.

Когато пристигнаха до палава на Албанус, Конан не пожела да губи никакво време.

— Всеки трети човек ще остане тук при конете — заповяда той. — Останали ще прескочат стената. Вземете си лъковете. Ти не — добави той, когато Карела приближи с коня си до стената.

— Не можеш да ми заповядаш нищо, кимериецо! — изфуча тя. — Ще ида където искам!

— Ерлик да прибере всички твърдоглави жени! — измърмори Конан, ала не й каза нищо повече.

Той се изправи върху седлото и като внимаваше къде поставя ръце сред острите парчета от строшени глинени съдове, с лекота се повдигна върху стената. Сякаш специално обучавани как да преодоляват подобни препятствия, Хордо, Карела и двадесет и четиримата войници го последваха, без да срещнат никакви трудности. От къщичката на вратаря във вътрешния двор изскочиха десет човека. Те успяха само да се облещят при вида на въоръжените мъже, когато стрелите, забръмчали като сърдити стършели, ги покосиха на земята.

Конан скочи от стената — очите му искряха с блясъка на син ледник — и изтича край мъртвите тела. Чуваше глухия шум от стъпките на хората си, които го следваха, ала не мислеше за тях. Ариани бе обсебила съзнанието му. Неговите думи я бяха изпратили при Албанус. Сега честта му налагаше той да я освободи, дори с цената на собствения си живот.

С едно-единствено движение на яката си ръка той блъсна високата порта на двореца. Още грохотът от удара на вратата о мраморната стена не бе заглъхнал в коридора с красивите колони, когато човек с шлем и пелерина на Златните Леопарди, стиснал меч в ръка, се втурна да пресече пътя на младия кимерийски исполин.

— Ариани! — изкрещя Конан, като отблъсна атаката на войника. — Къде си, Ариани? — Сабята му отсече главата на нападателя, той отхвърли с ритник мъртвото тяло от пътя си и забърза към вътрешните стаи на двореца. — Ариани!

Още Златни Леопарди изневиделица полетяха към него, той яростно се хвърли срещу тях, дивият му боен вик разтърси сводестия таван, оръжието му, сякаш обладано от демон или попаднало в ръцете на висша сила, сееше страхотни рани и смърт. Изоставяйки трима от другарите си мъртви, войниците отстъпиха назад в пълно безредие, объркани, изумени какво да сторят срещу този страшен мъж от варварската северна страна. След миг Хордо и останалите войни се спуснаха срещу тях. Свирепото изражение върху лицето на едноокия подклаждаше бесните му атаки. Карела танцуваше сред златните наметки, сабята й свистеше като оса и всеки път се отдръпваше от нечие тяло, обагрена в кръв.

Когато и последният Златен Леопард падна поносен, Конан извика на своите войници:

Разпръснете се! Претърсете всички стаи! Трябва да намерим едно момиче на име Ариани.

Самият той закрачи по коридорите като бог на Отмъщението. Слуги и роби побягваха панически, щом зърнеха мрачното му като градоносен облак лице. Шамбеланът със сивата брада също опита да се скрие, ала Конан го сграбчи за туниката и започна да го вдига докато само пръстите на краката му докосваха пода.

В гласа на Конан бе скрита заплаха за смъртна разправа.

— Къде е момичето на име Ариани, шамбелане?

— Аз… аз не познавам такова момиче…

Мускулите по ръката на Конан се стегнаха в грапави кълба, след миг мъжът изцяло увисна във въздуха, дрехата му бе сграбчена в юмрука на кимериеца.

— Момичето! — тихо повтори той.

По лицето на шамбелана изби пот.

— Лорд Албанус — дишайки тежко, изрече високопоставеният слуга. — Той я отведе в кралския палат.

Кимериецът простена и освободи от хватката си туниката на мъжа със сивата брада. Шамбеланът се втурна да бяга. Конан го остави да се махне. Палатът. Как да проникне там при нея? Дали ще успее да се върне през тайния проход от Храма на Еребус?

Не, невъзможно — трябваше да прекара остатъка от живота си, лутайки се из древния лабиринт, и пак няма да открие изход към новите части на двореца.

Чу стъпки зад себе си, обърна се и видя как Хордо, Махон и Карела тичат задъхани към него.

— Махон откри човек в тъмницата — бързо съобщи Хордо. — Не е момичето. Човекът много прилича на крал Гариан и даже претендира, че той е…