Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

Сега изглежда проходите се насочваха надолу, ала Конан продължи да върви, дори когато забеляза, че подземните коридори са обвити в паяжина, леко пропукваща от досега с пламъка. Вместо да продължи, може да се върне назад, ала това в никакъв случай не означаваше, че ще улесни бягството си. Ако го стореше, вероятността да се натъкне на Златните Леопарди беше по-голяма.

При новото разклонение кимериецът пое надясно, без да размисля дълго — преди това бе избрал левия коридор — и внезапно спря. Далеч пред него блещукаше неясна светлина, ала не се виждаше никакъв изход. Светлината приближаваше към него с леко поклащане.

Той бързо се върна обратно и се гмурна в другия ръкав на разклонението. Изтича безшумно около двадесет крачки и с всичка сила запрати факлата далеч пред себе си. Пламъците лумнаха, разгаряни от вятъра при нейния полет във въздуха, после примигнаха няколко пъти и го оставиха в непрогледна тъма.

С лице към разклонението Конан задебна, стиснал закривения дълъг нож, готов за бой. Ако онези, които приближаваха, продължаха своя път, той щеше да остане без светлина, ала щеше да оцелее. Ако пък не…

Оскъдната светлина достигна разклонението, стана по-ярка и той различи две фигури — в едната си ръка носеха факли, а в другата — мечове. Кимериецът едва не се разсмя. Хордо и Карела, ала онази Карела, която той познаваше от преди години — нейните воали и сивите одежди на немедианска благородница липсваха. Вместо тях бе облякла златен нагръдник с тесен колан от злато и смарагди, привързан високо върху закръглените й бедра, надолу от който се спускаха ивици млечно зелена коприна. Пелерина от Туран в яркозелен смарагдов цвят обвиваше раменете й.

— Хордо! — извика Конан. — Ако знаех, че ще дойдеш, нямаше да изпия цялото вино. — И той безгрижно закрачи да ги посрещне.

Двамата се завъртяха, вдигнаха факлите високо над главите си приготвили мечовете за бой. От другия ръкав на разклонението наизлизаха мъже в ризници. Попаднали в тесния кръг светлина кимериецът разпозна Махон, Нарус и още много други лица от отряда.

Хордо внимателно огледа дълбоките рани по тялото на Конан, но не каза нищо.

— Не ти прилича — възгрубо подметна той, — да изпиеш всичкото вино. Е, може да се намери още някоя и друга капка, ако потърсим наоколо.

Карела хвърли убийствен поглед на едноокия и тикна факлата си в ръката на Махон. Докосна с леките си пръсти раните на Конан и потрепна при вида на посинялата плът и засъхналата кръв.

— Знаех, че ще промениш решението си — не се стърпя Конан и протегна ръка към нея.

Нейната длан изплющя върху лицето му, тялото й мълниеносно отстъпи назад с вдигнат меч.

— Пак бих те хвърлила на вълците! — изсъска тя.

Някъде в тъмнината зад въоръжените мъже долетя неразбираем вик. Друг глас му отговори и скоро двата заглъхнаха, защото хората очевидно се отдалечиха в друга посока.

— Преследват ме — тихо каза Конан. — Ако знаете път за навън, предлагам веднага да тръгнем. В противен случай ще трябва да се бием с няколкостотин Златни Леопарда.

Карела измърмори нещо, отново грабна факлата си и като разблъска войниците от отряда, за да си пробие път, изчезна в мрака на следващото разклонение.

— Единствено тя знае пътя — бързо каза Хордо. Затича след нея, Конан го последва, Махон и останалите забързаха в боен строй, ботушите им със скърцане раздвижиха вековната прах.

— Как влезе в двореца? — попита Конан едноокия, докато двамата подтичваха след красавицата с кестеняви коси. — И какво накара Карела да разкрие пред теб коя е?

— Най-добре е да започна от началото — изпухтя Хор до. — След като те арестуваха сто Златни Леопарда дойдоха и за нас…

— Знам — прекъсна го Конан. — И вие сте избягали. После какво?

— А, значи си чул. Препалено съм стар за такова тичане, кимериецо. — Въпреки тежкото си дишане, брадатият мъж с лекота поддържаше необходимата скорост. — Заведох отряда във „Фестие“ Тези дни Хелгейт е най-сигурното място в Белверус. Всичките му жители са излезли по Високите Улици около кралския дворец, размахват мечове и крещят за бунт. От време на време разбиват къщата на някой богат човек.

— Какво друго очакваш? — мрачно се засмя Конан. — Те са толкова бедни, само трябва да протегнат ръка към богатството. А Карела?

Хордо поклати рошавата си глава.

— Тя се появи във „Фестис“ днес сутринта. Ами! Просто влетя и изглеждаше готова да се спусне заедно с верните си хрътки срещу керван, натъпкан със злато. Ако се съди по приказките ти знаел си, че тя е тук, а?